В най-тежките години на финансовата криза гръцката православна църква помагаше на милиони гърци да оцелеят. Затова и премиерът Ципрас навремето поддържаше близки контакти с църковните деятели. Гръцката държава и Православната църква винаги са били много тясно свързани. Църквата се ползва и с много привилегии – тя не плаща почти никакви данъци, а заплатите на свещениците се изплащат от държавния бюджет.

Раздяла с държавната хранилка

Премиерът Ципрас иска обаче всичко това да се промени и говори за „развод“. Моментът е подходящ, тъй като неговото правителство вече не е така силно зависимо от международните кредитори и спасителните заеми. Ципрас иска да получи дял от огромните богатства на църквата, но без да води война с нея. Затова търси взаимноприемливо решение. За целта е замислил план с 15 точки, който да улесни една раздяла по взаимно съгласие.

Планът предвижда наличните 9 000 свещеници в страната да бъдат съкратени, а държавата повече да не изплаща техните заплати, нито пък пълния размер на полагащите им се социални облаги и бъдещи пенсии. Тези пари в бъдеще ще трябва да осигурява заможната Гръцка православна църква. Ципрас иска и друго: църквата да отслаби хватката, с която държи обществения живот в страната, за да може Гърция да започне да се смята за "религиозно неутрална" страна. В замяна на това държавата ще се откаже от всичките си претенции към многобройни сгради и парцели, за които църквата отдавна претендира. Държавата би желала да създаде проект за стопанисването на земите, в който църквата и държавата да си поделят печалбите поравно.

Ожесточена съпротива

Гърците, навършили 15 години, вече могат сами да определят своя пол в документите си за самоличност - без да се подлагат на медицинска интервенция. Църквата обаче плаши с отлъчване. А властта ѝ в Гърция е огромна. (18.10.2017)

Всичко това явно е прозвучало доста примамливо и за архиепископа на Атина и цяла Гърция Йеронимус Втори, който се съгласи на сделката с Ципрас след един твърде кратък разговор с премиера. Двамата дори я обявиха за „крайъгълен камък“. Тяхното споразумение обаче предизвика яростни реакции на архиепископи и свещеници, които  осъдиха сделката като предателство. Оттогава насам в Гърция настана истински ад, а разводът по взаимно съгласие се изроди в кална бракоразводна война.

На извънредно заседание миналата седмица 72 от всичките 82-ма водещи архиепископи в страната застанаха на страната на клира. Всички те категорично отказват да бъдат извадени от списъците на държавните служители. Правителството незабавно отвърна със заплаха: „Нека да сме наясно. Правителството е в правото си да взима решения, засягащи държавния бюджет. А ако църквата не е съгласна с нашето предложение, правителството ще решава само", закани се правителственият говорител Димитрис Цанакополус.

Някои наблюдатели твърдят, че с твърдия си курс правителството си прави тънки сметки. Но спорът с най-могъщата институция в страната, може да се окаже и автогол за Ципрас, които определя себе си като атеист. "Всеки опит на държавата да се опълчи срещу църквата в Гърция неизменно е завършвал с провал", казва журналистът Никос Диму в разговор с ДВ.

При това планирания развод на пръв поглед предлага възможност да се разчупи сегашното статукво. Много гърци се надяват страната им най-сетне да стане светска държава. Тогава счетоводните книги на църквата ще станат достъпни и за държавните одитори. Състоянието на църквата се изчислява на над 700 милиарда евро. А когато държавата спре да изплаща заплатите на свещениците, ще разполага с пари за крайно необходимите нови работни места в публичния сектор.

Разкъсването на дългогодишната връзка между държава и църква е сложна и предизвикателна задача, включително и  в политическо отношение. Над 90% от гърците свързват своята национална идентичност с православната си религия. Освен това много от гръцките граждани загубиха доверието си към Алексис Ципрас. "Той не изпълни почти никое от своите изборни обещания", казва София Георгиафенди. "Кой може да каже, че неговите уверения утре ще имат някаква стойност? Какво ще стане с клира? Какво ще стане с нашата вяра?", пита се тя.

След като бе избран за премиер през 2015 година Ципрас обеща да разкъса връзките между държава и църква. Но по време на тежката криза църквата стана опора за хилядите закъсали гърци. Премиерът тогава набързо се отказа от намеренията си. През 2019 година обаче отново предстоят избори, а рейтингът на Ципрас пада. Клирът и някои критици на Ципрас го обвиняват, че използва църквата, за да трупа политически капитал.

Гръцката православна църква е с близо 1500 години по-стара от гръцката държава. Всички досегашни опити тя да бъде отделена от тази държава се провалиха поради съпротивата на гърците. Те не желаят да обърнат гръб на църквата, която беше основна опора за съхраняването на православната вяра и гръцкия език по времето на 400-годишното османско владичество. Някои медии съобщиха междувременно, че съветниците на Ципрас го притискат да прекрати конфронтацията с църквата. Според последните анкети, 70% от гръцките граждани смятат, че Ципрас ще загуби предстоящите избори. Тогава на власт вероятно ще дойде консервативната опозиция, а консерваторите по традиция подкрепят влиятелния клир.

(източник: Дойче веле)