Това, което се случи, е най-доброто, колкото и проблемно да изглежда: ПП/ДБ наложиха дневния си ред и държавата има шанс да преживее поне гласуването на бюджета, местните избори, зимата. И България да се върне в Европа.

Коментар на Ивайло Дичев, Дойче веле (dw)

Противно на медийното вайкане - за мен това, което се случи, е безспорен успех на ПП/ДБ. Ако се случи, разбира се - защото твърдите ядра още не са казали последната си дума, а и г-н Борисов често е под влияние на ретроградния Меркурий.

Кой успя да изработи спасителен компромис

Първо, ПП за втори път успяват да построят крайно трудна управленска конструкция. За разлика от ГЕРБ, които за втори път предават празна папка, без да броим провала на ИТН преди тях. Ами добре, сривът на прокуратурата ни показа, че държава няма, путинистите у нас започнаха улични акции, парите от Европа отчаяно са ни нужни, защото лихвените проценти вървят нагоре, Радев взе да мисли за рестартиране на „Белене“… И кой успя да изработи спасителен компромис? Младите, аджамиите, гастрольорите, шарлатаните. Е, как пък не чух една критика към старите кучета от ГЕРБ, БСП и ДПС, че не ги бива за политици!

Сред безвкусните метафори за приставането, прелъстяването и брачното ложе (където, разбира се, единият е отгоре, а другият отдолу), тече лайтмотивът за това, че Борисов надиграл „Промяната“ и ги хванал в капана. И как точно? Като върнал посрамен първия мандат и приел честно обявеното вече правителство на акад. Денков с едно допълнение – първите девет месеца вицепремиер и министър на външните работи ще е г-жа Габриел. След което то джентълменски ще се саморазпусне и ще се избере наново пак същото, този път с премиер Габриел. Аз дори не мога да си представя как редовите гербери няма да се разбунтуват пред такова поражение (дано не четат тези редове!).

Положението на Борисов наистина е трудно

Смятам за редно да поздравя и г-н Борисов за много тежкия компромис, на който се реши, или - да кажем - беше принуден да се реши. Защото едно полукоалиционно правителство за 18 месеца няма как да го оневини за нещата, в които го подозираме – тъкмо обратното, ако се случат реформите в прокуратурата, набелязани от двете формации, той ще бъде доста по-уязвим в края на мандата му. Може би предвиди сам единствения изход от кризата, може би му го внушиха отвън - все едно, нека сме обективни и да му отдадем заслуженото.

Положението му, впрочем, изглежда трудно. Изоставиха го рязко и необяснимо потенциалните му резервни колела БСП и ИТН. Откъм Гешев идват едни притеснителни сигнали, макар и засега твърде общи, но със сигурност знак за тежки задкулисни пазарлъци. Вероятно съжалява за смелия ход, който направи, издигайки г-жа Габриел за премиер: той неочаквано го постави между два огъня - от една страна ЕНП, които, доколкото разбирам, яростно лобират за своята булка, от друга стана – собствената му партия, където тя май не е особено популярна. Не го виждам като „изпран“ Макиавели на бял кон, който дърпа конците на всички, а като объркан, притиснат до стената уплашен човек, разбрал, че времето му е минало.

Защо ГЕРБ внезапно се загрижиха за съдбата на ПП-ДБ

Всъщност, най-интересна е реакцията на сутрешните бригади анализатори, които в един глас ревнаха срещу ротационния компромис. Най-голямата грижа на герберските кадри се оказа това, че "Продължаваме промяната"  и "Демократична България" щели да бъдат задушени от смъртоносната прегръдка. Ами защо са се загрижили, нека да се радват, че врагът ще бъде победен? Чудя се дали ще обърнат резбата на анализите си след съставянето на правителството; според мен псуването в стил Делян Добрев ще придружава управлението през целите 18 месеца – ей така, за всеки случай.

Учудващото е, че и привържениците на ПП/ДБ не спират да кълнат. Разочаровани са, че техните хора си цапат ръцете, че разговарят, наместо да стоят гордо встрани като една вечна опозиция. Един политолог дори навлезе в теологията, като сравни ГЕРБ с дявола. Бедата е, че не по-малко дяволи в този парламент са БСП, ДПС и ИТН, да не говорим за „Възраждане“. Цяла преизподня! А в православието, пусто, чистилище няма, така че който попадне в парламента, се оказва обречен завинаги.

Има ли по-добра алтернатива?

Не знам как си представят реформаторски настроените анализатори изхода от политическия ад, в който се озовахме. На едни нови избори ПП/ДБ ще имат същите, ако не и по-малко гласове; не забравяме и масираната пропаганда на ГЕРБ, внушаваща, че те са диалогични и търсят управленско решение, докато опонентите им правят на инат и съсипват държавата.

Не виждам с какво би била по-добра провалилата се коалиция на ГЕРБ/ДПС и БСП - тя щеше да ни хвърли в нови протести, да не говорим за международна изолация по повод еврото, Украйна и джендър-идиотизма.

Това, което се случи, е най-доброто, колкото и проблемно да изглежда засега: ПП/ДБ наложиха своя дневен ред и държавата сякаш има шанс да преживее поне гласуването на бюджета, местните избори, зимата. Тази формация не се появи само за да премахне ГЕРБ, както ни се повтаря: тя има за цел да върне България в Европа, което не е въпрос на заклинания.

Шансът на ПП-ДБ

Нека тръгнем от основното обвинение към ПП/ДБ: обещаваха промяна, а не направиха почти нищо. Заради войната, заради предателството на ИТН, все едно. Тогава какъв е единственият им печеливш ход днес? Ами да управляват, за да свършат колкото могат повече и колкото се може по-бързо. Законите на Зарков, балансирането на финансите, възстановяването на машинното гласуване, връщането на международното доверие към страната. А ако успеят да прокарат и конституционна реформа, която да постави под контрол прокуратурата, ще викаме ура. Ако не успеят, ще отидат в историята, а ние дълго ще се утешаваме с приказките за брачните ложета с дяволи.

(Заглавието е на Faktor.bg)