Най-скъпото Модерно Произведение 

Австрийският художник Густав Климт (Gustav Klimt) отново доказва своя статут на безсмъртен майстор, след като неговият шедьовър „Портрет на Елизабет Ледерер“ (Bildnis Elisabeth Lederer) пренаписа аукционната история. Картината, част от колекцията на Леонард А. Лаудер, беше продадена в Sotheby’s New York за колосалната сума от $236.4 милиона.

Тази продажба я превръща в най-скъпото произведение на модерното изкуство, продавано някога на търг. Само преди минути, звездната творба предизвика 19-минутна надпревара за наддаване, завършила с историческия удар на чукчето.

Портретът, изобразяващ висшата виенска елегантност, е характерен за Климт — той блести с източноазиатски мотиви, цветове във фовистки стил и дръзки композиции. Картината демонстрира най-доброто от Климт: „бижутерийни“ ливади, симфонии от цвят и смели линии, които са запазена марка на неговите емблематични портрети.

Принцът на Виенския Сецесион

За да разберем стойността на това произведение, трябва да погледнем към живота и творчеството на самия Густав Климт.

Роден през 1862 г. във Виена в семейството на гравьор на злато, Климт първоначално е обучен като архитектурен живописец в консервативен академичен стил. Успехът му в началото идва от декорациите на обществени сгради.

Периодът, който го определя, е края на XIX и началото на XX век. През 1897 г. той е съосновател и първи президент на Виенския Сецесион (Wiener Secession) – движение, което се обявява против сковаващия академизъм и цели да съчетае изкуството с живота. Климт бързо се превръща във водеща фигура на Арт Нуво (Art Nouveau) и Символизма в Австрия.

Стил и Златният Период

Творчеството на Климт е скандално за времето си поради еротичния характер и централната роля на женското тяло. Неговият стил е силно декоративен и е повлиян от византийските мозайки и японската гравюра.

Най-известният му етап е „Златният период“ (около 1900–1910 г.), в който той започва да използва златно фолио в картините си, създавайки плоски, но блестящи, почти абстрактни текстури. Произведения като „Целувката“ и „Портрет на Адел Блох-Бауер I“ са емблематични за този стил, в който богатството на материала контрастира с бледата плът на фигурите.

Климт никога не се жени, но животът му е изпълнен с артистични партньорства. В началото на кариерата си Климт работи със своя брат Ернст и приятеля си Франц Мач в групата „Компанията на Артистите“ (Künstler-Compagnie), създавайки архитектурни декорации.
Емили Фльоге (Emilie Flöge) е негова спътница, муза и голяма подкрепа през целия му живот. Емили е моден дизайнер, с която Климт споделя силни връзки, включително влияние върху използването на шарките в творчеството му.
Ключови негови съмишленици в борбата за ново изкуство са архитектите Йозеф Хофман и Йозеф Мария Олбрих, както и дизайнерът Коломан Мозер.
Въпреки че често предизвиква критика, Густав Климт остава един от най-търсените и ценени художници, чието наследство продължава да вдъхновява и днес.