Безпрецедентен ентусиазъм демонстрираха българите в чужбина за предстоящите парламентарни избори. Въпреки здравните рискове, които носи със себе си гласуването в избирателните секции, 87 216 наши сънародници зад граница са подали заявления, че желаят да пуснат бюлетина за вота, към 23.00 часа на 9 март, показва списъкът на Централната избирателна комисия (ЦИК), пише "Сега". Тогава беше последният ден, в който можеха да се пускат заявки. По закон при подадени 60 такива може да се образува секция извън българските посолства и консулства.

Този резултат доказва съвсем ясно нарастващия интерес към политическия процес у нас сред българските граждани по света. На последните парламентарни избори през 2017 г. подадените заявления бяха почти двойно по-малко – 45 071 броя. Още по-малко бяха на президентските избори през 2016 г.  – 34 090 броя. Със сигурност положителна роля за тази тенденция изиграва възможността да се подават заявки за гласуване онлайн чрез сайта на ЦИК.

Това повдига въпроса колко ли повече щеше да нарасне активността на избирателите в чужбина, ако разполагаха и с възможността за електронно гласуване, а не само за регистрация по интернет. През 2017 г. гласуваха 117 668 български граждани зад граница, тоест близо 3 пъти повече от пуснатите заявления. Ако тази пропорция се запази и сега, можем да очакваме над 200 000 гласа от чужбина, които да окажат сериозно влияние върху резултатите от вота. Възможно е, разбира се, активността да е по-ниска, предвид мерките, които навсякъде се взимат срещу струпването на хора.

Както се очакваше, и този път най-голям брой заявки идват от съседна Турция – 20 854 броя. Тук няма изненада, предвид ефективната организация сред българските изселници, зад които стои турската държава. Властите в Анкара традиционно подкрепят турско-мюсюлманските партии у нас, преди всичко ДПС. Затова и обикновено партията на Ахмед Доган се нарежда първа по гласове от чужбина. Въпреки големия брой избиратели, в югоизточната ни съседка ще бъдат открити едва 35 секции, колкото е таванът, определен от Изборния кодекс за страните извън ЕС.

На второ място, при това с изненадващо близък резултат, е Великобритания, където 16 159 български граждани са заявили готовност да пуснат бюлетина. Това число надхвърли дори прогнозите на местните българи. Те очакваха над 12 000 заявления и затова подеха кампания пред българските власти да премахнат ограничението от 35 секции, което вече важи и за островната държава, след като напусна Евросъюза. Инициаторите смятат, че 45 000 местни българи ще отидат да гласуват и малкият брой секции няма да може да поеме толкова хора, без риск за здравето им. Управляващите в София не им обърнаха внимание и през февруари стана ясно, че местата за гласуване на острова ще бъдат 35.

По-добре стоят нещата за сънародниците ни в Германия. Подадените заявки са 13 493 броя. От външното ни министерство се похвалиха, че властите в Берлин са позволили откриването на 63 секции в 52 населени места в страната (повече информация – тук и тук). Това решение нашето дипломатическо ведомство доволно определи като „безпрецедентно”, тъй като на изборите през 2017 г. например е било разрешено да се гласува единствено в българското посолство, консулствата и в офисите на почетните консули.

Следващите по брой заявления страни са Испания (7743), САЩ (5030), Италия (2719), Австрия (2114), Нидерландия (2025), Франция (1949) и Гърция (1941). Изненадващо е колко малко са желаещите да гласуват в останалите балкански страни. В Северна Македония, с която двустранните отношения са обтегнати заради спорните исторически въпроси, заявки са пуснали едва 328 души (по-малко от далечна Австралия, където са 422-ма). От Сърбия са дошли само 172 заявления, а от Румъния – 58.