Саудитска Арабия и Индия купуват рекордни количества руско гориво, докато печалбите на „Роснефт“ се сриват

Русия продължава да пренасочва петролните си потоци към Близкия и далечен изток, след като Европейският съюз наложи пълно ембарго върху вноса на руски петролни продукти през февруари 2023 г. Новите данни на LSEG показват, че Саудитска Арабия и Индия са били най-големите купувачи на руско гориво през юли. В същото време „Роснефт“ отчита 68% спад на печалбата за първото полугодие, като вината е хвърлена върху ниските цени на петрола и действията на ОПЕК+.

Саудитска Арабия и Индия – водещи дестинации за руски петролни продукти
По данни на търговци и LSEG, Саудитска Арабия е внесла около 1,1 млн. тона руско гориво през юли, основно за производство на електроенергия в пиковия летен сезон, когато климатичните системи натоварват енергийната мрежа. Индия е увеличила вноса си на мазут и вакуумен газьол (VGO) с 65% спрямо юни – до 0,6 млн. тона, тъй като тези суровини се явяват по-евтина алтернатива на руския сорт Urals за местните рафинерии.

По-голямата част от пратките бяха насочени към електроцентрали, тъй като в страните от Близкия изток през летните месеци – между юни и август – традиционно се изгарят суров петрол и гориво с високо съдържание на сяра (HSFO) за производство на електроенергия, когато потреблението на климатична техника достига своя пик.

Въпреки това общият внос на суров петрол в Индия от Русия е намалял с близо 25% на месечна база заради свиващи се отстъпки и по-ниска икономическа изгода. Освен Саудитска Арабия и Индия, Сингапур, Турция и Сенегал също фигурират сред основните купувачи на руски горива.

„Роснефт“ с рекорден спад на печалбата
Междувременно най-голямата руска петролна компания „Роснефт“ отчита нетна печалба от едва 245 млрд. рубли (около 3 млрд. долара) за първото полугодие – 68% по-малко спрямо миналата година. Главният изпълнителен директор Игор Сечин обвини ОПЕК, и особено Саудитска Арабия, за свръхпроизводството, което доведе до спад на цените.

По думите му, пазарният излишък през четвъртото тримесечие на 2025 г. може да достигне 2,6 млн. барела дневно, а чак през 2026 г. да спадне до 2,2 млн. барела. Сечин също повтори критиките си към руската централна банка за „твърде силната рубла“, който според него подкопава конкурентоспособността на износа, пише в своя публикация Reuters.

Украинските атаки подкопават руската енергийна система
Към това се добавя и натискът от украинските атаки по руската петролна инфраструктура. Както вече писахме, през август удари с дронове и експлозии по десет ключови терминали производствения капацитет на Москва с близо 20%. Тези удари не само ограничават възможността на Русия да изнася горива, но и засилват несигурността сред чуждестранните купувачи и партньори.

Противоречив баланс за Москва
От една страна, Русия успява да пренасочи милиони тонове петролни продукти към Азия и Близкия изток, като Саудитска Арабия и Индия временно поемат ролята на стратегически партньори. От друга – свиващите се маржове, понижените отстъпки, атаките срещу инфраструктурата и напрежението в ОПЕК+ ограничават реалните приходи на Кремъл.

Перспективи
Анализаторите очакват, че ако атаките по инфраструктурата продължат, а цените останат под натиск от ОПЕК, Русия ще бъде поставена в ситуация на намаляващи приходи въпреки рекордния физически износ. Това ще има отражение не само върху „Роснефт“, но и върху държавния бюджет, силно зависим от енергийните постъпления.