Съюзът на репресираните поиска музей на тоталитарния комунизъм, липсва и институт за национална памет

Тридесет години след падането на Берлинската стена само в България няма музей на тоталитарния комунизъм. Липсва и институт за национална памет, така както в страни от бившия Източен блок. Това констатираха с критично отношение към управляващите хората, обединени в няколко организации на репресираните от комунистическия режим, на форум проведен на връх 30-годишнината от падането на Берлинската стана - 9 ноември, събитие, което донесе свободата в страните от разпадналия се Източен блок, съобщава сайтът desebg.com.

В Дома на Европа в сградата на представителството на Европейската комисия в столицата ни се събраха съюзите на репресираните, ръководени от Лиляна Друмева, доц. Драго Михайлов и д-р Андрей Найденов от Бургас, събирайки свои членове от цялата стена, за да отбележат паметната дата, променила картата на свободна Европа преди три десетилетия. Инициативата бе уважена от евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и лидера на СДС Румен Христов, историка проф. Евелина Келбечева и журналиста Христо Христов.

Земеделецът Атанас Железчев, зам.-председател на 37-то Народно събрание заяви пред събралите над 100 души, че на писмата, които те са писали до Министерството на културата оттам са отговаряли, че нямали пари. „Как за чинията на комунистите на Бузлуджа има пари, а за музей на комунизма няма”, възропта множеството. Железчев препоръча на Лиляна Друмева, която е депутат от ГЕРБ, да използва денят за парламентарен контрол за постоянното поставяне на този проблем.

Множеството изрази и недоволство, че в музея на София, който е дело на общината, имало стая, в която се представяли пионерските и комсомолски организации по времето на комунизма, но нямало нищо за репресиите на режима. Самата Друмева направи обзор на случилото се през изминалите 30 години. Тя назова в прав текст и някои от причините за дефектите в демократичния процес в страната – закъснялото с 16 години отваряне на досиетата на тоталитарните комунистически служби и неосъществената лустрация.

„Ние поканихме президентите Петър Стоянов (1997-2002) и Росен Плевнелиев (2012-2017) на нашия форум днес и макар да получихме поздравителни адреси от тях бих желала да погледна Петър Стоянов в очите и да го попитам защо не беше извършена лустрация по време на управлението на Обединените демократични сили с кабинета Костов, което имаше най-голямата парламентарно мнозинство”, заяви Друмева. Вие сте аудиторията, пред която аз коленича. И това е мястото, в което ние виждаме, че има част от българския народ, който е най-демократичен”, обърна се видимо развълнувана към множеството проф. Евелина Келбечева.

„Ние, които сме тук знаем истината за комунизма. Тези митове и фалшификации на история, които продължават 30 години, изкривиха мисленето на огромна част от това, което виждаме като общество в България. За жалост това продължава изключително добре организирано, която трови мисленето на по-младите поколения”, допълни тя. По думите ѝ изключително важно е било в началото на прехода появата на свидетелствата на хората, преживели различни репресии по време на управлението на БКП. „Благодаря ви, че продължавате да предавате паметта за страданията на българския народ. За това, което се е случило в близката история на нашите предци”, заяви евродепутатът Андрей Ковачев.

Той обърна специално внимание на факта, че страната и населени места са осеяни с имена на комунистически терористи, убийци и функционери. По думите му не е логично все още да има улици на името на Георги Димитров, Васил Коларов и др. Той критикува и кметове на населени места от ГЕРБ, които е посещавал.

„Не може те да ми казвам, че само аз им обръщам внимание за това и че хората не се интересували от имената на улиците. Оказвайте и вие натиск по места да се промени тази практика. Само ако сме задружни ще успеем”, допълни Андрей Ковачев. Журналистът Христо Христов поздрави присъстващите с 30-годишнината от падането на Берлинската стена и обърна внимание, че този форум е единственият, обединил три организации на репресираните. Той отбеляза, че държавните институции в България по никакъв начин не са направили нищо за почитането на тази паметна дата. „Радвам се, че вие не само почитате точно тази дата 9 ноември и се събирате точно на нея, а не на 10 ноември, която е дата на комунистите, защото Тодор Жиков си подава оставката именно на 9 ноември 1989 г. под съветски натиск, а не на 10 ноември”, отбеляза той.

Христов благодари на жертвите, че през тези изминали 30 години от началото на демократичните процеси в България хората, преживели репресии не са спрели да разказват своите важни за историята свидетелства.  По време на дискусията се изказаха множество хора репресирани от тоталитарния режим на БКП и наследници на жертви на комунизма.