ПП „Републиканци за България“ стартира серия от уебинари, на които представя различните секторни политики, които ще залегнат в предизборната програма на партията.
Експерти от сектор „Здравеопазване“ изготвиха предложения, които са сведени до седем.

Представянето им бе направено от координатора на сектор „Здравеопазване“ д-р Севдалин Куцаров - кардиохирург с почти 30-годишен опит. Работил и специализирал във водещите световни клиники. Д-р Асен Пачеджиев -магистър по здравен мениджмънт, има придобита докторска степен по Акушерство и гинекология и магистърска степен по бизнес администрация от Сити Юнивърсити, Сиатъл. Румен Динев с 38-годишен опит в сферата на здравеопазването, собственик на медицински център и Петко Панамски - ръководител проекти за трансгранично сътрудничество в областта на болничната и спешната помощ, с многогодишен опит в международни компании за медицинска апаратура и консумативи.

Предложенията, с които ПП „Републиканци за България“ излиза и ще работи са:

1. Оптимизиране на ваксинационния план
Епидемията от Ковид-19 може да бъде преодоляна само чрез достигането до масов имунитет на населението. Това може да бъде постигнато след добре организирана информационна кампания и ваксиниране на достатъчен брой хора в кратък период от време. Ваксините трябва да бъдат насочени приоритетно към най-рисковите групи като бъдат поставяни след информиран избор. Предвиждаме да оптимизираме ваксинационния план като хората над 65-годишна възраст и хронично болните лица трябва да бъдат ваксинирани преди останалите.

2. Премахване на монопола на Здравната каса
Наличието на монополна осигурителна каса с определени лимити за болниците на практика върна бюджетното финансиране в сектора. Задължението на касата да сключва договори с всички лечебни заведения получили регистрация доведе до наличието на рекорден брой болници и разпиляване на ресурс.  Разплащането става за брой преминали пациенти по Клинични пътеки, в които не фигурира остойностяване на труда, оценка на качеството и анализ на ефективността на предоставените здравни услуги. Те отразяват способността на НЗОК да плаща, а не реалните разходи за болнични услуги. Съществува дисбаланс във финансирането на различните клинични пътеки. По брой хоспитализации отнесено към броя на населението сме на първо място с почти два пъти над средното за ЕС.  Налична е тенденция на ненужни хоспитализации по приоритетно най-скъпите пътеки. Много от пациентите с хронични заболявания се хоспитализират въпреки възможността да бъдат лекувани амбулаторно.
Въвеждането на конкурентни осигурителни фондове трябва да стане след остойностяване на всички предлагани здравни услуги, което ще даде възможност за реална оценка на необходимите финансови средства за системата.  Наличието на няколко Здравно-осигурителни фонда ще доведе до конкуренция между тях, чрез предлагането на различни пакети и нива на заплащане. Това ще даде възможност на гражданите да участват и влияят на здравната система чрез избора си и ще увеличи контрола върху разходваните средства.

3. Нов модел на заплащане на медицинския труд
Необходимо е създаването на индикативни стандарти и нива за заплащане на медицинския труд, гарантиращо адекватно възнаграждение за лекари, специалисти по здравни грижи и всички други участници в лечебния процес. Един от основните проблеми е голямото редуциране на броя на специалистите по здравни грижи.  Проблем е и високата им средна възраст – около 55 години. Липсват правила за определяне на заплащането, а възможностите за допълнително обучение и кариерно израстване са ограничени. Увеличеният и улеснен   прием в учебните заведения не дава резултат, тъй като се превръщаме в „износител“ на специалисти по здравни грижи в посока по-богатите страни от Европейския съюз. По отношение на лекарите системата е осигурена, но за сметка на заетите в болничната помощ, броят на лекарите по дентална медицина и фармацевтите е голям спрямо средното равнище в ЕС. Броят на общо практикуващите лекари е почти два пъти под средния за ЕС. Трайна е тенденцията за намаляване на броя на заетите в недофинансираните специалности. Налице са големи диспропорции в заплащането, както между различните специалности, така и между участниците в един и същ лечебен процес. Необходими са нови стандарти и нива на заплащане за всички участници в лечебния процес.

4. Равен достъп до качествено здравеопазване
Необходимо е редуциране на директните плащания в системата на здравеопазването. Към днешна дата те достигат 50%, което ни поставя на първо място в Европейския съюз. НЗОК плаща за определен пакет дейности, който не обхваща всички услуги, лекарства и консумативи, необходими за лечебния процес. Този факт, както и регионалните диспропорции в предлагането на здравни грижи е причина за нарушаване на основните принципи за солидарност и еднакъв достъп до качествено здравеопазване. Хора с ниски доходи, жители на отдалечените малки населени места, етнически групи, пациенти страдащи от хронични заболявания, както и възрастни хора във висок риск от обедняване са поставени в неравностойно положение и на практика са изключени от здравната система. Тази тенденция се усилва и от високия процент здравно неосигурени пациенти.

5. Продължаване на реформата в Спешната помощ
Предвиждаме отделянето на значителни средства за подпомагането на спешната помощ. Предвиждаме отделянето на значителни средства за подпомагането на Спешната помощ.  С тях планираме изграждането на нови и реновирането на  съществуващите спешни центрове, закупуването на високопроходими линейки и медицински хеликоптери, които ще подобрят обслужването на хората от отдалечените и трудно достъпните райони на страната. В следствие на мярката ще подобрим значително медицинското обслужване и достъпът до висококвалифицирана специализирана помощ на стотици хиляди български граждани. 
и медицински хеликоптери, които ще подобрят обслужването на хората от отдалечените и трудно достъпните райони на страната. Вследствие на мярката ще подобрим значително медицинското обслужване и достъпът до висококвалифицирана специализирана помощ на стотици хиляди български граждани. 

6. Въвеждане на електронно здравеопазване 
Чрез въвеждането на Електронното здравеопазване значително ще бъдат подобрени качеството и ефективността на медицинското обслужване у нас. Електронните здравна карта, досие и рецепта ще улеснят достъпът до здравни грижи, ще намалят цената на здравеопазването и ще улеснят контролната дейност на здравните власти и фондове. Прозрачността на системата ще осигури по-ясен и изчерпателен поглед върху сектора. 

7. Повече средства за промоция на здравето и профилактика на болестите
Предвиждаме извършването на целенасочени инвестиции и заделянето на обществен ресурс в посока промоция на здравето и профилактика на болестите. Необходими са всеобхватни национални програми и политики за ограничаване на заболеваемостта и смъртността от социално значими заболявания, свързани с поведенческите фактори на риска (тютюнопушене, нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол, ниска двигателна активност и др.) и факторите на риска в околната среда. Усилията в посока профилактика на хроничните заболявания водят до ранна диагностика и лечение в етапите преди необходимостта от скъпи болнични грижи. Резултатът от тези мерки ще доведе до намаляване на заболеваемостта и увеличаване на продължителността и качеството на живота. Предвиждаме постепенно увеличаване на средствата за профилактични дейности за деца и възрастни в денталната помощ. Профилактиката на хроничните заболявания би редуцирала натиска върху осигурителните фондове и здравната система.

През следващите седмици експертите на ПП „Републиканци за България“ ще представят всички секторни политики, върху които ще работят занапред.