Владимир Перев

Никой не може да си спомни кой е построил Колизеума в Рим, но всеки знае за тъпия българин, който беше сниман, как усмихнат и  горд със себе си, с ключ издълбава името си в стената на Колизеума. Той е разрушителят, злодеят, целият свят разбра за неговото съществуване, неговата снимка е навсякъде. Един ден, когато не дай Боже, Колизеумът падне, независимо дали ще бъде от някакво природно бедствие или от някакви нови готи или вандали, името и образът му завинаги ще останат като "първият", който е вандализирал това прекрасно наследство на  Античността.

Навършват се сто години от създаването на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада (МПО) и ние, македонските българи, си спомняме с уважение и гордост за нейното благородно национално дело. Сто години МПО беше светлината на свободата в дългия тъмен тунел на робството във Вардар и Беломорието. Беше дори повече от това, 

MПO освети "американската мечта" за свобода и равенство, 

надеждата, че ние тук, поне някой ден, ще изпитаме правата и свободите на този мечтан свят. Смело може да се каже, че римската сентенция за Колизеума, Вечният град и света е валидна и за МПО, пренесена като българската идея в отделените от България пространства, чрез нейната диаспора: Quandio stabit coliseus, stabit et Roma, Quando cadit coliseus, cadet et Roma, Quando cadet Roma, cadet et mundus! Да, падне ли МПО, ще паднат и традициите на "българския свят" извън България! Ето защо италианската общественост (и света) бяха толкова разстроени от "българския драскач" върху светостта на Рим.

Ако MПO се е установила сравнително добре в американския свят, не трябва да забравяме, че тази организация, беше безмилостно преследвана,, както в Македония/Югославия, така и в България и Гърция. Нейната дейност беше представена като ретроградно политическо влияние върху „работническата класа“. Из югославско-македонските пространства се провеждаха уроци за нея, като за профашистка и империалистическа организация. Подобно беше и в България. Новото време донесе промени и нови мисли.

Днес македонците/българите са най-близо до мечтаната свобода. Влизането в НАТО и ЕС ни дава възможност да се докажем пред самите себе си и да покажем ценностите си пред това, което наистина се нарича "свободен свят". И точно сега, в момента, когато българската идея и традиции заемат своето достойно място в политическите пространства на Балканите и в Европа, тъмните македонистки сили, концентрирани на американския континент,

се опитват да завладеят крепостта на МПО, да я македонизират 

и чрез нейните политически традиции, да прокарват антибългарска/антимакедонска политика в институциите на Новия свят. В момента на упадъка на идеята на комунизма в Америка, коминтерновската идея за македонизма донася голямата победа на руското коминтерновско влияние на американския континент. Това, което Георги Зайков Пирински не успя да направи с подривно-коминтеровската си агентура, събрана около Македоно-Българския народен съюз на територията на Америка, се върши чрез сегашното ръководство на МПО.

Пълна глупост е идеята на високопоставения член на МПО Ник Стефанов, че има "етнически българи" и "етнически македонци", за да могат последните с всичките си права да се присъединят като такива и да управляват организацията. Както при Преспанския договор, така и при актовете на МПО, няма термин за "етнически" македонец. Този термин може да се отнесе само към античните македонци, но това е друга тема. Терминът "македонец" съществува, но е политико-териториален, с времето става национален, но "етнически" в смисъл на традиция - не! Това показва и днешната политико-етническа ситуация в РСМ. Нещата трябва да са ясни и на "американците"! Затова беше създадено ОМД под бившето ръководство на Мето Коловски, за да покаже и представи на американската общественост, че има и други македонци- „етнически“! Това бяха две ясно национално и идеологически противопоставени организации, от които за МПО не бяха спестени изрази като фашисти и други подобни.
Има открити въпроси относно предполагаемото присъединяване на етнически македонци към MПO. Как ще седнат на една маса, как ще решават съдбата на Македония, като имат съвсем различни представи за миналото и визии за бъдещето.

Национално-политически покръстеният (бивш председател на МПО) Крис Иванов, да седи на една маса с Денко Малески и да пропагандира идеите за "единство" е невиждана перверзия. Той самият знае, че същите хора, които са били другари на бащата на Денко, като са слезли от планината в Прилеп, първо са убили неговия дядо, Христо-Ицко Сърчарот, чието име носи днес Крис. Ник Стефанов поне е освободен от подобни съображения...той отдавна, през поколенията в Америка, е забравил съдбата на предците си. Проличава и 

вулгарната македонизация на органа на МПО „Македонска трибуна“

Как сегашният главен редактор ще се справи с миналото на вестника, където главен колумнист беше Ванчо Михайлов, където пишеше и Коста Църнушанов, (Змейко Пелагонийски), където главни редактори бяха още поетът Любен Димитров и легендата на американската журналистика Христо Низамов. Е, този Низамов беше обявен за един от 100-те най-важни хора на Индиана през 20 век и бюстът му краси входа на пресклуба на Индианаполис. Не искам да продължавам с имената на Иван и Георги Лебамови. Всички те бяха близки до Ванчо Михайлов, но всички заедно с други емпеовци „редактираха” и намалиха неограничената власт и авторитаризъм на Ванчо в МПО...всичко в името на демокрацията, без да се отклоняват от михайловистката идея за Македония. Къде е „Трибуната“ сега…

Добре е че са се срещнали с Денко Малески, един истински интелектуалец и разумен човек от Македония. Добре е също така, че са му изложили мнението си за "етническите" македонци и ролята на Израел, неща, които Денко знае много, много по-добре от Ник и Крис. Трябвало е да се сетят да попитат какво мисли Денко за идолите на МПО, за ликвидираните от комунистите Йордан Чкатров и брат му Димитър Чкатров...да чуят мнението му, а след това да си направят равносметка за ролята на МПО и емпеовски израелски илюзии!

Македония не е Израел, НЕ всички тук са „македонци“ и това трябва да се знае!

Потомците на партийните комунистически гаулайтери и удбаши, и потомците на преследваните за идеите на михайловизма ще трябва да седнат на една маса и да говорят. Ще трябва ли да четем в тяхната Трибуна, че „нашият“ език е дело на Конески, или кощунството, че поезията на Любен Димитров е написана на чужд - татарски език. Това трябва да го решат, преди да дойдат да продават идеите на дедите си и Михайлов за дребни монети. Също така, трябва да убедят македонските журналисти, че националният „Готвач“, книгата с ястия, публикувана от MПO, не е татарска и фашистка (както се изтъква в македонските медии и портали), а това е книга с рецепти за ястия, които все още се готвят... всички ги ядем и "татарите" и "етническите"!

Македонските българи никога не са имали сили да реализират 

идеята за Независима българска Македония

Това е проект, който може да се реализира само с помощта на силна България и ангажираността на нейните съюзници, но това не означава, че българските организации по света трябва да изчезнат, да изтърпят фалшива трансформация в квазинапреднали, квазидемократични или фалшиви мултиетнически такива, за да станат всъщност вулгарни македонистки формирования.

 Видяхме как "демократичното" МПО изхвърли от редовете си интелектуалеца Лари Королов, само заради подкрепата му по казуса със Спаска Митрова. И до ден днешен не го възстановиха като главен редактор на Трибуна...това беше отмъщението на македонизма към един незащитен човек, дръзнал да защитава ценностите на американската демокрация в македонския съд.

Българската държава трябва да понесе отговорността за своята емиграция,

която лека полека се превръща в истинска диаспора. Те трябва да бъдат организирани, насочвани и синхронизирани, според представите на тяхната историческа родина. Те са носители и пазители на българщината по света, те са съкровищницата на народните традиции, език и легенди за нашето героично и мъченическо минало.

Случаят с МПО е специфичен. Вероятно ще се наложи, докато там преобладава старото поколение, MПO да бъде премахнато и да се получи съдебна забрана за използване на името или абревиатурата му. Това би бил разумен жест, който няма да позволи по-нататъшно изопачаване на истината за целите и идеите на организацията. Справедливо към починалите му създатели, към лика и делото на Ванчо Михайлов и към всички вярващи в идеалите на михайловизма и Организацията... така биха били прекъснати злоупотребите, които съществуват днес, но и амбициите на някои, които биха искали безнаказано да ги пренесат и в бъдещето.

Ето защо би било необходимо новата българска емиграция в САЩ и Канада да се съсредоточи върху поемането на МПО и по-нататъшните действия в съответствие с националните идеали.

Имената на Крис Иванов и Ник Стефанов ще останат в историята като името на онзи нещастен българин, който "вандализира" Колизеума в Рим... Колизеумът няма да падне, да се надяваме, че и МПО няма да падне толкова лесно, а така мечтаната от някои " панихида за MПO" , никога няма да се случи..."вечните" идеи продължават и са извън времето!4

Requiem aeternam dona eis, Domine.