По информация на източници, запознати със ситуацията, решението е взето без предварително уведомяване на партньорите и без ясно очертана стратегия. Високопоставени представители на Алианса не са били информирани преди обявлението на Пентагона, а липсата на конкретика поражда ключови въпроси – откъде точно ще бъдат изтеглени войските, как ще бъде реализирана операцията и какви ще са последствията за отбранителната архитектура на Европа.

Тръмп допълнително засили неяснотата, заявявайки, че присъствието на американски сили в Германия ще бъде намалено „още значително повече“, без да уточни мащаба или сроковете. Според американски източници числото от 5000 изглежда произволно и не се базира на задълбочен стратегически анализ.

Липсата на детайли тревожи и военните експерти. „Не знаем за какви сили става въпрос – дали е ядрото на бригада или въздушен ескадрон“, коментира бившият посланик на САЩ в НАТО Иво Даалдер пред „Евронюз“. Не е ясно дали става дума за ротационни части, които няма да бъдат заменени, за въздушни формирования или за ключови бойни единици.

Въпреки че част от експертите омаловажават непосредствения ефект върху сигурността – аргументирайки се с нарастващата роля на технологиите и модерните оръжия – самият факт на едностранно решение поражда сериозно напрежение. В рамките на НАТО преобладава мнението, че подобни действия следва да бъдат координирани, за да не се подкопаят възпиращите способности на алианса.

Контекстът, в който се случва решението, е също толкова показателен. То идва на фона на изострени отношения между Тръмп и германския канцлер Фридрих Мерц, който критикува американската стратегия във войната с Иран, заявявайки, че Техеран „унижава“ Вашингтон на преговорите. Според източници от САЩ, числото от 5000 военнослужещи има и демонстративен характер именно в този политически контекст.

Но напрежението далеч не се изчерпва с Германия. По данни на CNN, Тръмп е отправил остри критики и към други европейски съюзници, включително Испания и Италия, заради отказа им да подкрепят американската кампания срещу Иран. Той дори намеква, че може да обмисли изтегляне на войски и от тези страни, заявявайки: „Защо не? Италия не ни помогна, а Испания беше ужасна.“

Испания, от своя страна, е отказала достъп до свои бази и въздушно пространство за операции, свързани с конфликта, докато критиките към Италия идват въпреки близките отношения между Тръмп и премиера Джорджа Мелони.

Така решението за Германия се вписва в по-широка тенденция – постепенно оттегляне на САЩ от традиционната им роля на гарант за европейската сигурност. Американската администрация все по-ясно сигнализира, че стратегическият ѝ фокус се измества към Азия и други региони, където „само американската сила може да играе решаваща роля“, както подчертава високопоставеният представител на Пентагона Елбридж Колби.

В този нов стратегически модел Вашингтон очаква Европа да поеме основната тежест за собствената си отбрана. „Не става дума за антиевропейска политика, а за доверие в способността на Европа да действа самостоятелно“, допълва Колби.

За мнозина в Европа обаче това изглежда като отказ от солидарност. Полският премиер Доналд Туск предупреждава, че „най-голямата заплаха за трансатлантическата общност не са външните ѝ врагове, а разпадането на самия алианс“.

Данните показват, че към декември 2025 г. в Германия са разположени 36 436 американски военнослужещи – значително по-малко в сравнение с около 250 000 по време на Студената война. Въпреки това тяхното присъствие остава ключов елемент от глобалната стратегия на САЩ.

Реакцията на Европа е двупосочна. От една страна, страни като Германия, Франция и Обединеното кралство обещават значително увеличение на отбранителните разходи, които могат да достигнат близо 750 милиарда долара годишно до 2030 г. От друга – остава сериозният проблем с фрагментацията на европейската отбранителна индустрия.

Липсата на координация води до по-високи разходи и по-ниска ефективност. Докато САЩ произвеждат един основен боен танк, Европа разработва множество различни модели, включително германския Leopard, което оскъпява производството. Сходни проблеми възникват и при съвместните проекти – като проваления френско-германски проект за ново поколение изтребители.

Допълнително напрежение създават и зависимостите от американски оръжейни системи. Около 80% от европейските военни покупки традиционно са извън ЕС, основно от САЩ. В същото време Европа изпитва сериозен недостиг на системи за противоракетна отбрана, особено на фона на интензивното използване на комплекси като Patriot и THAAD в конфликта в Близкия изток.

Показателно е и решението на Пентагона да се откаже от разполагането на батальон с далекобойни оръжия в Европа, включително ракети Tomahawk и хиперзвукови системи – ход, който допълнително ограничава военния капацитет на континента.

В този контекст НАТО признава, че ситуацията изисква преосмисляне. „Тази промяна подчертава необходимостта Европа да инвестира повече в отбраната и да поеме по-голяма отговорност“, заявява говорител на генералния секретар Марк Рюте.

Въпреки това основният въпрос остава открит: дали настоящият курс на САЩ е временна политическа фаза или сигнал за нов световен ред, в който трансатлантическото партньорство вече няма да бъде водещият стълб на глобалната сигурност.

Както обобщава Иво Даалдер, „Тръмп смята, че наказва съюзниците, но всъщност вреди на собствената си страна“ – оценка, която все повече се споделя и от двете страни на Атлантика.