Реванш на старите елити – поредният сблъсък с призраците от миналото

Огнян Минчев

Не се учудвам. Основно чувство, мотивиращо действията на тази групичка е реваншизмът - който е част от цялостната жажда на остатъчната комунистическа кохорта ако не за исторически, то поне за личен реванш. Тези искат да си летят на каквото са свикнали и на каквото могат - просто искат да си летят докато могат, до и след пенсия. Ф-16, 35 и т.н. са им омразни, защото не ги пускат до тях. 

Този примитивен лично-котериен реваншизъм, разбира се се окуражава от другарите в Москва. От 2004 г. насам, най-настойчивите усилия на Москва спрямо българската армия е предотвратяването на въоръжаване с американско оръжие. Защото смяната на оръжието води със себе си преизграждане на лоялностите. От Москва държат възпитаните в Горна Митрополия и другаде български офицери да си запазят максимално лоялността към Кремъл. 

Проблемът с покупката на полските Миг-ове е, че сериозна работа с тях не може да се върши - не е случайно, че българското небе се пази от гръцката авиация. А нашите Ф-16 стоят под чергило... С какво може да сравните това? Ако преди 20-30-40 години сте се трудили на пишеща машина "Марица" или компютър с DOS -  днес да настоявате да продължите да работите по този начин. Жадуваните полски Миг-ове не са изключение

Очаквайте реваншизъм навсякъде другаде.

На власт е "зелена" маскировка на старата червена партия. 

Културен код, възгледи, трупан десетилетия гняв от историческото поражение през 1989-та и от пропадналите опити за реванш през следващите десетилетия - всичко това ще бъде опредметено в политика. То ВЕЧЕ се опредметява в политика... Наблюдавайте кой и как идва "на власт" - със или без кавички!

Когато червената партия се провали срамно през 1991, 1997, 2005-2009, тя и кадрите й бяха постепенно - кризисно заменени  с други партии, оглавени пак от милиционерски елити, но този път в сътрудничество с шофьорите и бодигардовете на бившите червени велможи. Криза на елитите се нарича (друг път - по-подробно по тази тема). Смениха се поколения, промени се светът. Сега наблюдаваме може би последния -

отчаян опит за реванш на наследниците

на тези, които управляваха България като колониална администрация през втората половина на 20 век. 
Реставрацията е илюзия, но и непрекъснато подновяваща се реалност, докато обществените представители на поредното "ново време" не съумеят да се самоорганизират, да излъчат алтернативен елит и да поведат страната в посока, диктувана от новата епоха. Това се случва у нас. Поредица провали на червения апаратен елит да се приспособи след катастрофата от 1989-та, заместването му с шофьорите и бодигардовете - които, въпреки че се оказаха феноменални крадци, в редица отношения се справиха малко по-добре от тези, които едно време се возиха на задната седалка. 

Сега сме в дълбока криза - на всичко,

но преди всичко на елитите

Старото е недопустимо да се върне - всяко старо. "Прогресивните" ще ни докарат дотам, докъдето винаги ни докарват - до под кривата круша. А после? После, уважаеми съграждани, е време да се вземем в ръце.

Порочният кръг - червена олигархия, "временно" управление на шофьорчетата и бодигардовете, стерилна - психологически троцкистка, иначе "дясна" опозиция - този кръг е крайно време да бъде скъсан. Без голям патос, без големи закани, просто с разум, работа и кротко изграждане на предпоставки за нормализация - доколкото в съвременния свят можем да видим останало нещо "нормално"...