Цветята обикновено са знак на признателност и свидетелство за любов към скъп човек. Но Eвропа помни съдбовни превратности в своята история, някои от които носят имена на цветя, известни като Революции на цветята.  

Цветни революции или Революции на цветята най-често се наричат масовите бунтове – митинги, демонстрации, стачки, които най-често се организират и провеждат от опозициите, загубила проведени избори. В тези случаи опозициите настояват, че са извършени  нарушения спрямо изборното законодателство и е подменен вотът и волята на народа. Масовите протести водят или до повторно гласуване или до превземането от тълпата на сградите на властта чрез сила и бягство на ръководителите на тези държавите. Така се стига до провеждането на нови избори, които опозицията печели и идва на власт.

Сред емблематичните цветни революции са тези в  някои от бившите съветски републики от началото на XXI век.  Такива са  революциите в Грузия (Революция на розите, 2003), Украйна (Оранжевата революция, 2004) и Киргистан (Революция на лалетата, 2005).

Ноември 2003 година е знаков за грузинския народ. Грузия е залята от масови протести след спорните парламентарни избори.  Те се провеждат на 2 ноември 2003 година за 235 места в парламента, от които 135 следва да бъдат решени чрез национални пропорционални избори с партийни листи, а 85 – разпределени чрез мажоритарни конкурси, в съответствие с 85-те електорални региона на Грузия. Допълнително се провежда и национален референдум, който има за цел да реши дали за в бъдеще парламентарните места да не бъдат намалени на 150.

Международната мисия за наблюдение, съставена от Парламентарните асамблеи на ОССЕ и Съвета на Европа, Европейския парламент и Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), излизат на 3 ноември със заключение, че парламентарните избори на Грузия на 2 ноември са невалидни. 

В същото време Михаил Саакашвили твърди, че е спечелил изборите (който е подкрепян и от независими социолози). Той призовава за обединение на опозицията, която приема тези резултати за официални, и призовава грузинците да излязат на масови протести срещу правителството на Шевардандзе. Главните демократични опозиционни партии се обединяват с искане за отстраняване от власт на Шевардандзе и за повторно провеждане на изборите.

През средата на ноември започват масови антиправителствени демонстрации по централните улици на Тбилиси, като скоро обхващат почти всички големи градове в Грузия.

Протестът на опозицията достига своя връх на 22-23 ноември, когато президентът Шевардандзе се опитва да открие новата сесия на парламента. 

Поддръжници на две от опозиционните партии нахлуват по време на сесията с рози в ръцете си.   Прекъсвайки речта на президента, те го принуждават да избяга с бодигардите си в резиденцията си. По-късно бунтът на грузинците срещу властта на Шеварнадзе е наречен "Революцията на Розите“.

На 23 срещу 24 ноември Шевердандзе се среща с опозиционните лидери Саакашвили и Зураб Зхвания, за да обсъдят ситуацията. След срещата президентът обявява своята оставка. Това предизвиква еуфория по улиците на Тбилиси. Повече от 100 000 протестанти празнуват победата с фойерверки и рок концерти.

Говорителят на парламента Нино Бурджанадзе временно е обявен за президент до провеждането на нови избори. Върховният съд в Грузия анулира резултатите от парламентарните избори. На 4 януари 2004 г. Михаил Саакашвили печели президентските избори. На 28 март 2004 г. са проведени нови парламентарни избори.

Революцията на розите пожънва успех, след като   Национално движение - Демократи спечелени с голямо мнозинство вота, със силната подкрепа на  новия президент Саакашвили, а представителите от опозиционни десни партии остават малцинство.

Любопитен е един факт от Средновековната история на Европа, отново свързан със символиката на розата. Той ни връща в далечната 1455 година, когато в Англия се водят поредица от граждански войни за престола между родовете Йорк и Ланкастър, наречени по-късно „Война на розите“, продължила цели 30 години. 

Причината за войната става недоволството на част от английското общество от политиката, провеждана от съпругата на крал Хенри VI кралица Маргарет д'Анжу и неговите фаворити. По това време на краля гледали като на слабохактерен човек, който в определени моменти имал психически проблеми. В редица източници се твърди, че Червената роза е била герб на рода Ланкастър, а Бялата роза - на рода Йорк. Но реално розите не са били гербове, а единствено отличителни емблеми на двете враждуващи партии. 

Доказателство за значението на розите като семиотичен знак обаче е фактът, че крал Хенри VII в края на тази дълга война избира за свой символ комбинацията от червена и бяла роза – Розата на Тюдорите. В този контекст, конфликтът между Ланкастър и Йорк не е бил назоваван тогава с термина "Война на розите“. Но няколко века по-късно - през 19 век, той влиза в употреба след публикуването на „Anne of Geierstein“ от сър Уолтър Скот.