Напрежението между САЩ и Иран продължава да се задълбочава, като дипломатическият прозорец за решение изглежда все по-тесен. Според официална позиция на иранските власти „пространството за решения на САЩ се стеснява“, а ситуацията поставя администрацията във Вашингтон пред труден избор между ескалация и компромис.

От Корпусът на гвардейците на ислямската революция формулираха дилемата директно: президентът на Доналд Тръмп трябва да избере между „невъзможна война“ и „лоша сделка“ с Иран. В публикация в социалната мрежа X разузнавателното звено на гвардията заяви, че Техеран вече е поставил срок на САЩ да прекратят блокадата на иранските пристанища, като същевременно подчерта, че Европа, Китай и Русия започват да заемат по-критична позиция към Вашингтон.

„Има само един начин да се прочете това: Тръмп трябва да избере между невъзможна военна операция или лоша сделка с Ислямската република Иран. Пространството за вземане на решения от САЩ се е стеснило“, се посочва в изявлението.

Тази позиция се вписва в по-широкия контекст на конфликта, който ескалира след ударите на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари, последвани от ответни действия от страна на Техеран срещу израелски цели и американски съюзници в Персийския залив, както и затварянето на Ормузкия проток. От 13 април САЩ поддържат военноморска блокада, насочена срещу иранския морски трафик в стратегическия воден път.

Опитите за деескалация засега остават без резултат. Двуседмично примирие, договорено с посредничеството на Пакистан на 8 април, бе последвано от преки преговори в Исламабад на 11 април, но без постигане на трайно споразумение. По-късно Тръмп удължи примирието, без да поставя нов краен срок.

На този фон заместник-министърът на външните работи Казем Гарибабади заяви пред дипломати в Техеран, че „топката е в полето на Съединените щати – дали ще изберат пътя на дипломацията или ще продължат конфронтацията“. По думите му Иран е „подготвен и за двата сценария“.

От своя страна Доналд Тръмп, в кратко изявление пред журналисти във Флорида, отказа да конкретизира условията за евентуална нова военна ескалация. „Ако се държат лошо, ако направят нещо нередно… ще видим. Но това със сигурност е възможност“, заяви той.

Риториката от иранска страна остава също толкова остра. Военният съветник на върховния лидер Мохсен Резаи предупреди, че иранските сили са способни да потапят американски военни кораби. „САЩ са единствените пирати в света, които разполагат със самолетоносачи… Подгответе се да се изправите пред гробище от вашите самолетоносачи и сили“, написа той в X. Към момента обаче няма доказателства Иран да е потапял американски военни съдове.

Паралелно с военната реторика, дипломатическите канали остават отворени, макар и с ограничен напредък. Според информация на Axios, пратеникът на Тръмп Стив Уиткоф е настоял иранската ядрена програма да бъде върната на масата на преговорите. Отговорът на Техеран дойде чрез мисията му в ООН, която подчерта мащаба на американския ядрен арсенал и обвини Вашингтон в „лицемерие“.

Междувременно икономическите последици от конфликта вече са осезаеми. Иран упражнява строг контрол върху Ормузкия проток, ограничавайки ключови доставки на петрол, газ и торове за световната икономика, докато САЩ отговарят с блокада на иранските пристанища. В резултат цените на петрола са с около 50% по-високи спрямо нивата преди конфликта.

Вътре в страната натискът върху икономиката се засилва. Заместник-председателят на парламента Али Никзад заяви, че се подготвя законодателство, според което 30% от приходите от такси за преминаване през протока ще бъдат насочени към военна инфраструктура, а останалите – към икономическо развитие. „Управлението на Ормузкия проток е по-важно от придобиването на ядрено оръжие“, подчерта той.

Икономическата ситуация за обикновените иранци става все по-тежка. Износът на петрол е ограничен, а инфлацията надхвърля 50%. „Всички се опитват да издържат, но… се разпадат“, казва 40-годишният жител на Техеран Амир пред AFP. „Все още не сме усетили напълно икономическия удар, защото хората имаха спестявания – злато и долари за черни дни. Когато те свършат, всичко ще се промени.“

На този фон сигналите от Техеран стават все по-категорични: времето за решения изтича, а изборът пред Вашингтон става все по-труден – между рискована военна ескалация и компромис, който може да бъде политически неудобен.