Поредният знак, че управляващият в Скопие режим на премиера Християн Мицкоски води просръбска политика този път дойде от славния връх Каймакчалан, където преди 108 г. се е разиграла една от най-свирепите битки между българи и сърби за свободата на Македония.

Сърбия чества годишнината от битката, водена между 12 и 30 септември 1916 г., с голяма делегация, предвождана лично от министъра на отбраната Братислав Гашич, който е смятан за дясната ръка на авторитарния сръбски президент Александър Вучич.

Държавната делегация включваше още бригаден генерал Горан Момчилович, полковник Драган Станишич, както и министъра на труда и заетостта Неманя Старович.

Министър Гашич заяви, че Каймакчалан е свято място и символ на „героизъм, саможертва и непоколебимата борба на сръбския народ за свобода“.

На събитието

се говореше единствено и само на сръбски и се вееха сръбски знамена

За съжаление, на Каймакчалан отново се чу разказът за "стара Сърбия", както сръбските шовинисти са наричали земите на Вардарска Македония, което е и провокация към суверенитета на съвременна РС Македония. Но това явно не се смята за заплаха от режима на Мицкоски, който вижда в лицето на своя събрат Вучич най-големия съюзник, а ЕС смята за загубена кауза. В Северна Македония не се появи

нито една критична публикация по повод на това честване

По време на Първата световна война сърбите, чиято армия е разгромена от българите през 1915 г., е принудена да се оттегли на остров Корфу. Там с френска помощ тя е реорганизирана и отново включена във военните действия срещу нас на Солунския фронт. Едно от първите й сражения е именно на Каймакчалан, който сърбите успяват да превземат, давайки огромен брой жертви – над 5000 войници и офицери. Въпреки високата цена, която Сърбия плаща на Каймакчалан, тя не успява да развие настъплението си и да получи ценно стратегическо предимство спрямо България.

По времето, когато се води сражението при Каймакчалан,

Македония е освободена и е част от Царство България

Нейните синове се сражават рамо до рамо със своите български братя от старите земи в 11 Македонска дивизия срещу сръбския окупатор. Няма данни местното население да е воювало на страната на сърбите.

Подобен тип чествания, които се допускат от режима на Мицкоски са преди всичко гавра с паметта на дедите на днешното население в Северна Македония, което по никакъв начин не се е чувствало като сръбско и напротив даже с оръжие в ръка се е борило срещу възможността за повторна сръбска окупация, която, за съжаление, става факт след 1918 г. /БГНЕС