Инфлацията ви прави богати - е, не точно - но може да ви накара да изглеждате богати. Като тийнейджър мечтаехте ли да имате кола за 100 000 долара и къща за милиони? Още няколко години при сегашния темп на инфлация това ще бъде норма за повечето хора (при днешната инфлация от над 7 % стойността на долара се намалява наполовина на всеки 10 години - т.е. днешната кола за 50 000 долара ще бъде 100 000 долара през 2032 г.).

Преди Федералният резерв да започне да функционира през 1914 г., средното равнище на цените почти не се е променяло, откакто Александър Хамилтън е бил министър на финансите през 1790 г. В реално изражение цените на повечето стоки и услуги бяха спаднали поради огромното нарастване на производителността по време на индустриалната революция. Изобретенията на парната машина и електрическия двигател промениха изцяло естеството на труда за повечето хора. За първи път в историята на човечеството хората са започнали да живеят на жизнено равнище или малко по-добре и са започнали да разполагат с някои луксозни придобивки, включително свободно време.

Федералният резерв е отговорен за поддържането на стабилно равнище на цените. Колко добре се справят? Сега за покупката на 1 долар през 1914 г. са необходими около 29 долара. Само от 1955 г. насам средното равнище на цените се е увеличило около 11 пъти. През 1955 г. бананите струваха 17 цента, белият хляб - 18 цента, а картофите - 5,6 цента за килограм. Тоалетната хартия е била по 9 цента за ролка, бизнес ризата на един мъж е струвала 3,95 долара, подстригването на един мъж - 1,42 долара, а галон бензин - 29 цента.

Инфлацията има неравномерно въздействие. Хората с уникални умения, които са много търсени - като например софтуерните инженери, изключителните спортисти или артистите - често са в състояние да получат увеличение на заплатите, което компенсира инфлацията. При нискоквалифицираните хора е обратното. За хората с постоянни доходи, включително много пенсионери, инфлацията може да бъде жестока.

Какво причинява инфлацията? Да предположим, че повечето хора в изолиран град, който има собствена фискална и парична политика, включително създаване на собствени пари, са съгласни, че трябва да се построи нов мост над реката. Мостът се оценява на 10 милиона долара. Мостът може да бъде финансиран чрез увеличаване на местните данъци, като например данъка върху недвижимите имоти или чрез превръщането му в платен мост, или чрез емитиране на дълг, който не се финансира от нови данъци или потребителски такси. Много хора обичат „безплатните неща“ (въпреки че няма такива), затова избират продажбата на 30-годишни облигации, които не се покриват от нови данъци или такси. Градът има добър кредитен рейтинг, така че облигациите се продават бързо. Жителите на града забелязват, че имат хубав нов мост, но не трябва да се притесняват за плащането му, освен за скромните лихвени плащания всяка година. А след 30 години, когато облигациите станат изискуеми, те ще бъдат пенсионирани във Флорида и ще има нов набор от градски управители.

Все по-често хората избират необезпечено облигационно финансиране, вместо да увеличават данъците или потребителските такси, за да покрият разходите за функционирането на града. Един ден банкерът от Уолстрийт, който продава облигациите на града, казва на местните жители: „колегите забелязват, че имате твърде голям дълг, за да обслужвате лихвите и главницата по всички емитирани облигации, така че ще трябва значително да увеличим лихвения процент и да не купуваме повече облигации на града“.

Ръководителите на града са притеснени да чуят лошата новина, но бързо осъзнават, че тъй като градът създава свои собствени пари, те просто трябва да кажат на банката, емитираща пари, да отпечата повече пари, за да покрие увеличените разходи за обслужване на дълга. Банкерът от Уолстрийт протестира, като отбелязва, че не са произведени нови стоки и услуги, които да компенсират създаването на нови пари, така че всяка парична единица ще струва по-малко.

Всичко това поставя притежателите на облигации на града в затруднено положение, тъй като те са се съгласили да получават лихвите и главницата си в пари на града, а не в злато, сребро, алуминий или друга стока с реална стойност. Всички тези лица, институции и чуждестранни правителства, които притежават американски държавни облигации, сега се намират в подобно затруднение, защото ще получават плащания в обезценени долари. Икономиката на САЩ ще продължи да се движи - с по-бавни темпове или дори с отрицателни темпове за определен период - но номиналните, за разлика от реалните или коригираните спрямо инфлацията числа, ще нарастват. Резултатът е, че дългът като процент от БВП ще намалява (при условие че правителството не добавя нов нетен дълг), докато разходите за обслужване на дълга се върнат на ниво, което пазарите считат за устойчиво.

В обобщение, бързият начин да се отървем от инфлацията е да спрем всякакви нови разходи за дефицити и да позволим на лихвените проценти да се повишат до ниво, което пазарът счита за достатъчно за обслужване на съществуващия дълг. След като фискалната политика бъде възприета като стабилна и устойчива, лихвените проценти би трябвало да спаднат - без намесата на ФЕД - и икономиката ще нарасне в реално изражение.

Ако дефицитите и контрапродуктивното регулиране продължат, инфлацията и икономическата стагнация също ще продължат. Съдбата на света и на американската икономика не е в звездите, а в ръцете на създателите на икономическата политика. /БГНЕС

*Ричард Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и на MCon LLC. Неговият анализ е публикуван във „Вашингтон таймс“.