Сред обширните руини на термите на Каракала в Рим стотици чайки кръжат неспокойно, а пронизителните им крясъци напомнят за гласовете, звучали тук преди близо 1800 години. Днес това, което е останало от един от най-големите комплекси бани в Рим, стои почти пусто, освен когато не приютява оперни представления, предаде Слейт.

Но как са изглеждали термите в Древен Рим и защо римляните са обичали толкова страстно обществените бани?

Термите навсякъде

В Рим се забелязват останки от древни бани (thermæ на латински) на най-различни места из града. Почти всички императори са строили терми, а в средата на IV век Рим е разполагал с цели 952 обществени бани.

Най-големите сред тях били термите, издигнати от император Диоклециан (284–305). Всеки ден около 3000 души можели да се къпят в този колосален комплекс, заемащ 13 хектара. Както повечето други, тези терми включвали зала с горещи бани (caldarium), отоплявана чрез сложна система от въздушни канали в стените и пода. Толкова гореща, че посетителите били принудени да носят дървени чехли, за да не изгорят стъпалата си.

Оттам се преминавало в зала с хладки бани (tepidarium) – своеобразен преход към студената зала (frigidarium) с басейн с ледена вода. Централният елемент на сградата била открита басейн-площадка с площ от 4000 квадратни метра.

Обществените терми разполагали още със спортни площадки, зали за топка, фризьорски и бръснарски салони, библиотеки, ресторанти и барове.

„Баните, виното и сексът правят живота да си струва“

Философът Сенека, който бил и съветник на император Нерон, живеел над комплекс от обществени бани около 50 година от н.е. Той описва термите като място, изпълнено с оглушителен шум:

„Представи си всички възможни звуци, които могат да те накарат да намразиш собствените си уши; когато спортистите тренират с тежести, докато се напрягат – или поне се преструват, че се напрягат – чувам стенания, а щом поемат дъх, издават свистене и остри звуци. Добави и тези, които скачат в басейна със силен плясък. Но освен тях, чиито гласове са поне обикновени, помисли за пискливите гласове на епилаторите, които крещят, за да бъдат чути, и млъкват само когато скубят подмишница, тогава карат клиента да изкрещи вместо тях. И после различните викове на сладкаря, на продавача на наденици, на търговеца на пайове и всички келнери от кръчмите, които изреждат стоката си с характерна песноподобна интонация.“

Според разказ от IV век, аристократите понякога пристигали в термите, придружени от петдесетина слуги. Части от баните били отделени за тези богати посетители, които се кичели с най-скъпите си дрехи и най-блестящите си бижута.

Термите били сцена на интензивен социален живот, място за срещи и разговори, където хората можели да покажат тялото и атрибутите си. Големите обществени бани били строени и финансирани от заможни римляни или директно от императора, но съществували и множество по-малки частни бани. Входът често бил безплатен по време на обществени празници и политически кампании, а през останалото време – евтин, за да може всяка социална прослойка да се възползва.

Мъжете и жените се къпели отделно и посещавали термите в различни часове на деня. В някои комплекси имало и специални части само за жени. Лекарят Соран от Ефес, автор на трактат по гинекология от II век, дори препоръчвал на жените да ходят в баните, за да се подготвят за раждане.

В един пренаселен и замърсен град като Рим баните били истински оазис на спокойствие. Горещата вода, ароматът на парфюмирани масла, масажите и самата атмосфера носели удоволствие за всеки.

Надпис от I век гласял: „Баните, виното и сексът правят живота да си струва.“

Баните и тъжната страна на робството

Термите били място за шумен и оживен живот, където хората се срещали и общували, но също и пространство, където желаещите можели да демонстрират телата си и своето богатство.

Археологически данни сочат дори, че там можело да се почистят и зъбите.

Бани били строени дори в армейските лагери, за да осигурят удобство на войниците по време на служба.

Зад тази бляскава картина обаче се криела суровата реалност на робството. Именно робите вършели най-тежката работа – почиствали залите и огнищата, изпразвали тоалетните и следели за изправността на канализацията.

Робите съпровождали господарите си в термите, масажирали ги с масло и почиствали кожата им с „стригил“ – бронзов уред, наподобяващ стъргалка. Те влизали в комплекса през отделен вход.

Баните из цялата империя

Термите били популярни във всеки град на Римската империя. Известен пример е комплексът в град Бат (Съмърсет, Англия), познат в миналото като Aquae Sulis. Там естествен горещ извор захранвал баните, посветени на богинята Минерва Сулис.

Подобни останки са открити в Северна Африка, Испания и Германия. Впечатляващи са масивните руини на римска баня в Баден-Баден, Германия. В Толедо, Испания, археолозите разкрили комплекс от обществени бани, заемащ почти един хектар. |БГНЕС