Формацията Дюрупънар се намира близо до планината и наподобява корпус на плавателен съд.
Планината Арарат в Турция от години привлича вниманието на изследователи заради предположенията, че в района може да се намира Ноевият ковчег. Въпреки че засега няма убедителни научни доказателства в подкрепа на тази хипотеза, учените продължават да изследват необичайни геоложки образувания в близост до планината.
Според изданието „Гийк уик“, цитирано от УНИАН, специален робот е изпратен към формацията Дюрупънар, която наподобява кораб по форма. Целта е да бъдат проучени аномалии, установени с помощта на радарни изследвания.
Формацията Дюрупънар се намира близо до планината Арарат и наподобява корпус на плавателен съд. Тя е забелязана през 1959 г. от турския капитан и картограф Илхан Дюрупънар, който извършвал въздушно фотографиране на района по поръчка на НАТО.
В момента изследователите се опитват да установят какво действително се крие в тази геоложка структура. Наскоро там са били извършени сондажи на голяма дълбочина, а към проучванията вече е привлечен и специализиран робот за изследване на подземни пространства.
Устройството, наречено Гофър, е разработено от д-р Робърт Рос от австралийския университет „Ла Троуб“. То е предназначено да подпомага международен изследователски екип, който пробива сондажи и взема геоложки проби от проучваната територия.
Гофър е малък дистанционно управляван робот, оборудван с водоустойчиви широкоъгълни камери и датчици. Той позволява събирането на данни от места, недостъпни за хора, на дълбочина до 25 метра.
Машината представлява умалена версия на робота Уомбът. Подобни технологии вече са били използвани, наред с други приложения, за изследване на дупки и тунели, прокопани от животни в Австралия.
В момента Гофър участва в изследователската мисия „Откриване на Ноевия ковчег“, провеждана в подножието на планината Арарат. През септември изследователите пробили дълбоки вертикални сондажи във формацията Дюрупънар. Когато една от сондажните бургии се натъкнала на изключително твърд пласт на значителна дълбочина и се счупила, екипът решил да спусне робота в отвора.
Устройството трябва да изследва подземните кухини и да анализира аномалиите, регистрирани по-рано с радар. Те са били разглеждани като възможни „помещения“ или „коридори“ във вътрешността на формацията.
В интернет вече се появиха кадри от работата на робота в пробития тунел. През следващите зимни месеци изследователите ще се съсредоточат върху анализа на събраните данни.
Ще бъде ли открит някога Ноевият ковчег?
„Макар съобщенията за съществуването на Ноевия ковчег да предизвикват множество спорове, този проект привлече вниманието на целия свят и демонстрира изключителната роля на австралийските технологии в международните археологически изследвания“, се посочва в изявление на университета „Ла Троуб“.
Д-р Рос отбелязва, че евентуалното откритие би могло да се превърне в археологическото откритие на века.
„Но независимо дали това място ще се окаже Ноевият ковчег или нещо съвсем различно, ние се радваме, че нашата технология помага на учените да изследват и да разберат по-добре какво се намира там“, заявява ученият.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации