Роден е хумористът Райко Алексиев, който не „цепи басма“ нито на наш, нито на чужд политик

Райко Алексиев е изявен както в литературата, така и в хумористичното художествено изкуство. Писател и карикатурист, той е най-известен с изявата си във вестник „Щурец“, където пише под псевдонима Фра Дяволо.

Райко Николов Алексиев е роден на 7 март 1893 г. в Пазарджик в семейството на българи бежанци от Солун. Младият Райко завършва българска филология и учи живопис в Германия и Италия.

Само на 20 години негова картина е включена в Изложбата на младите и е забелязана от царица Елеонора. 

Райко Алексиев е вече известен със своите карикатури, които публикува на страниците на „Смях“, „Маскарад“, „Людокос“ и др. 

Но най-голяма изява и популярност той намира в седмичника, създаден през от него - вестник „Щурец“ (1932-1944 г.). В хумористичното издание той е автор на почти всички карикатури, статии и фейлетони.

Обект на острия му хумор са известни български и европейски политици. Той не се смущава от ранга им и не отдава значение какви са партийните им или идеологически принадлежности. 

Въпреки наличието на цензура по това време, вестник „Щурец“ се радва на голям интерес. Дори по време на Втората световна война тиражът му се вдига до 50 000 бройки. 

Въпреки че има възможност, Алексиев отказва да напусне България след обявяването на „народната власт“ от комунистите на 9 септември 1944 година. 

Тогава популярният сатирик е арестуван по нареждане на жестокия комендант на Народната милиция в София Лев Главинчев. В продължение на няколко дни Райко Алексиев е малтретиран в училището на слепите, превърнато в следствено отделение. 

„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба (България), когато той потъва."

Тези думи Алексиев изрича пред биячите. Преместването му в болница след побоите не успява да го спаси и той издъхва на 18 ноември 1944 година.