Роман Цимбалюк, украински журналист

Какво се случва – този въпрос измъчва всички ни. Днес ни дадоха малко радост. Хайде да се опитаме спокойно да разберем какво точно се случи днес в Руската федерация и как това ще повлияе на хода на бойните действия.

И аз, като вас, съм в лек шок. Но постепенно тази еуфория ще започне да спада. Въпреки това, броят на унищожените руски самолети… вече няма да се промени. А това означава, че по-малко руски самолети от стратегическата авиация ще имат възможност да хвърлят бомби и ракети по нас.

Още отсега искам да кажа: цялата тежест на войната все пак пада върху нашите сухопътни войски. Така че, въпреки днешния успех – който, убеден съм, ще влезе в историята – специалистите от ЦРУ, Мосад и Ми-6 вероятно вече пишат поздравителни картички с текст от типа: „А вие, потомци на великите укри, направихте нещо, което никой досега не е успявал по принцип.“

 Поемам си дъх, опитвам се да се успокоя… тризъбецът гори.

И сега ще разкажа следното. Днес пътувах към Каниф с приятели – малко да си проветрим главите от всичко, което се случва. И ми хрумна една мисъл: да стигнем до гроба на Тарас Григориевич Шевченко, да установим там кармична връзка с нашия пророк и да го попитаме – какво да правим, как да оцелеем?

И точно тогава започнаха да пристигат новините, че  горят пет руски летища на стратегическата авиация, стана очевидно, че Тарас няма да ни каже нищо ново, освен добре познатата теза „борете се и събирайте дарения“.

Мисля си, че по време на съвещанията в Кремъл те, за всеки случай, са слезли в бункера. Всички са гледали към Владимир Путин с тъжни очи, очаквайки от него да каже:
„Всичко върви по план,  СВО (специалната военна операция) протича така, както  я замислих.“

„Владимир Владимирович, нали така беше по план?“

Но той не го каза.

Ако подчинените на Владимир Путин — и той самият — имаха поне грам офицерска чест, щяха да си теглят куршума, щом излязат от залата, където днес се провеждаха секретните съвещания.

Това е огромен провал — провал на руските специални служби и най-вече на контраразузнаването.
Не знам... за такъв провал човек трябва просто да се самоликвидира.

Но искам да кажа следното: в тази еуфория всичко изглежда страхотно, но трябва да трансформираме този успех и позитивен заряд в реална помощ.

Преди всичко — за онези части, които в момента на фронта спират руското настъпление. В описанието към това предаване има информация за поредната кампания — става дума за дронове, и по-точно за Сумското направление. Нашата любима 104-та бригада на Териториалната отбрана прави всичко възможно, за да спре руските настъпления точно там.

А сега да видим какво точно се е случило. Думата „разгром“ тук е най-подходяща. Такова нещо в историята досега не е имало. Това събитие е по-грандиозно дори от потапянето на ракетния крайцер „Москва“, за което вече почти забравихме. А руснаците се държат така, сякаш този крайцер изобщо не е съществувал, за да не се разстройват.

Те буквално свиха Черноморския флот. Остатъците му избягаха в Каспийско море.

Ако бойните действия продължат — а Украйна със сигурност няма да приеме режим на прекратяване на огъня — постепенно ще унищожим не само всички руски стратегически бомбардировачи, но и подводниците, и всичко останало.

Днес Доналд Тръмп трябва да се обади на Володимир Зеленски и да му каже:
„Благодаря ти, Володимир — или по-добре Володымир — защото ти направи това, което никой друг не се осмели да направи. Вие унищожихте значителна част от руската стратегическа авиация, която беше създавана в съветските години именно за да бомбардира Съединените щати.“

Но Путин направи стратегическа грешка, когато използва тази авиация, за да удря украински градове. И сега няма никакво основание да слушаме хленчовете за „нашата ядрена триада“. Все тая. Ще унищожим всички и всичко.

Днес светът видя този позор. Видя безпомощността на Руската федерация.

Първо, демонстрирахме нова концепция и нови тенденции във воденето на съвременна война — включително и това, което може да се нарече партизанска война.

Сутринта започна с „мостопад“ в Брянска и Курска област. Струва ми се, че това вероятно не бяхме ние. По-скоро беше тренировка за бъдещо разрушаване на Кримския мост.

И нека не хленчат за „терористичен акт“. И унищожаването на Ту-95 го наричат терористичен акт. Но след такъв удар по железопътната инфраструктура ще им е по-трудно да доставят оръжие, боеприпаси и техника. А това значи, че на нашите войници на фронтовата линия ще им е по-леко.

В известен смисъл нанесохме колосален удар по престижа на фашистката армия. Това може да се сравни със случая, когато Матиас Руст кацна на Червения площад. Тогава това бе сигнал за края на една епоха.

И неслучайно сега така наречените „патриоти“ в Русия — онези, които така обичат войната и се радват на смъртта на украинци, но в същото време критикуват Путин и военното ръководство за неуспешната им тактика — съпоставят „СВО“ със събития като революцията през 1917 г. и разпадането на СССР през 1991 г.

Имам усещането, че в Русия се появи нова фобия: страх от камиони. Да, защото врагът нанася удари не само по имиджа, но и по психиката — деморализира и обърква. Това е целта — да се посее страх, да се стигне дотам, че всяка камионетка да буди паника.

Да започнат да ги проверяват, а това ще наруши логистиката и снабдяването....