Няма активни разговори с "Газпром", до дни очакваме отговор за възобновяване на преговорите
Все още няма активни разговори с „Газпром“. Дадохме индикация, че искаме да преговаряме по договора, като имаме предложения за изменения, които да актуализират договора. Очакваме отговор днес или до понеделник. Това заяви в ефира на Нова ТВ служебният министър на енергетиката Росен Христов.
Едно от предложенията ни е да удължим срока за получаването на останалото количество газ, обещано до края на 2022, който да вземем в началото на 2023 година и това да стане до края на отоплителния сезон. Освен това ние предлагаме да плащаме, когато сме получили газа, а не да плащаме в аванс парите, които се превалутират, и чак тогава „Газпром“ да ни пуска газа. Не зная обаче как това юридически може да бъде оформено. Има критични моменти, затова не бързаме с преговорите с „Газпром“. Ако не приемат нашите условия или вариантът, който ще ни предложи „Газпром“ не ни удовлетвори, тогава ще прекратим преговорите, посочи министърът.
Христов обясни, че претенции по договора могат да имат и двете страни, но за нас рискът е по-голям. Защото договорът предвижда арбитраж, при който ние можем да загубим.
„Газпром“ прави промяна в условията на плащания, които ние не приемаме. Искаме промени, но „Газпром“ не се съгласява и преговорите спират. Логиката е проста – неустойките, които трябва да платим защото не приемаме тяхната схема на плащания, прави рискът за нас много голям, опита се да обясни казуса енергийния министър.
Запитан дали опитвайки се да преговаряме с „Газпром“ не го легитимираме като надежден и лоялен партньор, Христов отговори витиева, обяснявайки, че и в момента купуваме руски газ, но през посредници.
Що се отнася до това дали по този начин не финансираме войната на Путин, енергийният министър посочи, че първо Германия трябва да спре да купува руския газ. Що се отнася до нарушаване на санкциите – тогава трябва да се види какво се случва в другите европейски държави – всички фирми, без значение частни или държавни са те, купуват при условията, поставени от „Газпром“.
Енергийният министър обясни също, че България се е отказала от 7-те танкера втечнен газ заради неприемливост на цената.
Отказахме се от втечнения газ, защото не можахме да осигурим слотове на нормални цени. Те бяха раздадени, а посредниците ги предлагаха на прекалено високи цени, които щяха да направят цената на газа неприемлива за българските потребители и бизнес, подчерта Христов.
Фактор
Едно от предложенията ни е да удължим срока за получаването на останалото количество газ, обещано до края на 2022, който да вземем в началото на 2023 година и това да стане до края на отоплителния сезон. Освен това ние предлагаме да плащаме, когато сме получили газа, а не да плащаме в аванс парите, които се превалутират, и чак тогава „Газпром“ да ни пуска газа. Не зная обаче как това юридически може да бъде оформено. Има критични моменти, затова не бързаме с преговорите с „Газпром“. Ако не приемат нашите условия или вариантът, който ще ни предложи „Газпром“ не ни удовлетвори, тогава ще прекратим преговорите, посочи министърът.
Христов обясни, че претенции по договора могат да имат и двете страни, но за нас рискът е по-голям. Защото договорът предвижда арбитраж, при който ние можем да загубим.
„Газпром“ прави промяна в условията на плащания, които ние не приемаме. Искаме промени, но „Газпром“ не се съгласява и преговорите спират. Логиката е проста – неустойките, които трябва да платим защото не приемаме тяхната схема на плащания, прави рискът за нас много голям, опита се да обясни казуса енергийния министър.
Запитан дали опитвайки се да преговаряме с „Газпром“ не го легитимираме като надежден и лоялен партньор, Христов отговори витиева, обяснявайки, че и в момента купуваме руски газ, но през посредници.
Що се отнася до това дали по този начин не финансираме войната на Путин, енергийният министър посочи, че първо Германия трябва да спре да купува руския газ. Що се отнася до нарушаване на санкциите – тогава трябва да се види какво се случва в другите европейски държави – всички фирми, без значение частни или държавни са те, купуват при условията, поставени от „Газпром“.
Енергийният министър обясни също, че България се е отказала от 7-те танкера втечнен газ заради неприемливост на цената.
Отказахме се от втечнения газ, защото не можахме да осигурим слотове на нормални цени. Те бяха раздадени, а посредниците ги предлагаха на прекалено високи цени, които щяха да направят цената на газа неприемлива за българските потребители и бизнес, подчерта Христов.
Още от Бизнес
Под силен натиск на Тръмп: ЕС на финалната права за търговското споразумение със САЩ
Брюксел се ангажира да премахне вносните мита за американски индустриални стоки и да предостави преференциален достъп за селскостопански и морски продукти от САЩ. В замяна съйзът прие американски мита от 15% върху повечето европейски стоки
Американски частни интереси с непредвидими последици в плана "Тръмп“ за Балканите
Макар самоличността на собствениците на AAFS все още да не е публично известна, компанията е представлявана от две фигури от вътрешния кръг на Доналд Тръмп: Джеси Бинал, адвокат на Тръмп след президентските избори през 2020 г., и Джо Флин, брат на бившия съветник по националната сигурност на САЩ
Държавата затяга коланите, но не за всички: МВР и МО остават извън 10% съкращения
Бюджетен парадокс - правителството остави и силовите структури извън орязването на разходите, в същото време икономиите се топят