„Ролята на Българската академия на науките и на специализираните институти е ключова. Българската наука има с какво да се похвали, а традициите ни в минно-геоложкото дело са такива, че националният ни капацитет – и научен, и производствен – няма как да не бъде взет под внимание.“ Това заяви министър-председателят Росен Желязков при инспекция на проучвателен сондаж на площадка на „Мини Марица-изток“, където се извършват изследвания за редкоземни елементи и критични суровини в българските лигнитни въглища.

„Надявам се този проект да даде нова индустриална възможност за страната. Благодаря и на миньорите, на синдикатите и на ръководството за добрата координация – усилията им са в интерес на региона, на работещите и на техните семейства“, добави премиерът.

В трите рудника на „Мини Марица-изток“ вече са извършени 10 дълбоки сондажа. Българската академия на науките ще анализира между 40 и 60 проби от всеки сондаж с цел определяне на концентрациите на редкоземни елементи и критични суровини.

Министърът на енергетиката Жечо Станков отбеляза иновативния характер на проучванията:„За първи път навлизаме в третия пласт въглища, където досега не са правени подобни изследвания. Първите резултати са обнадеждаващи. Следващата ни задача е да направим детайлно картиране на площадките, за да определим къде е най-големият потенциал.“

Част от пробите ще бъдат изпратени за анализ в Университета на Северна Дакота, САЩ, където ще се тества приложимостта на технологията TerraCore, позволяваща производство на концентрат с до 90% съдържание на 17 редкоземни елемента и пречистени висококалорични въглища за индустриални цели.

„Президентът Доналд Тръмп вече е възложил изграждането на подобни машини в САЩ. Нашата цел е технологията да бъде внедрена и в България. Това ще ни позволи не само да увеличим добива, но и вместо да изгаряме въглищата, да извличаме от тях критични суровини с висока добавена стойност“, посочи министър Станков.

Министър Станков допълни, че в Старозагорския район над 30 хиляди души са пряко или косвено свързани с комплекса: „Развитието на нови индустриални дейности около рудниците ще гарантира дългосрочен поминък и нови възможности за Маришкия басейн.“

След приключване на анализите ще бъде изготвен социално-икономически анализ за рентабилността на технологията. І БГНЕС

Маришкият басейн има възможности и потенциал, районът може да бъде изключително важен за развитието на българската конкурентоспособност. Ако допреди година говорихме как да не допуснем свиването, сега вече говорим за това как да увеличим възможностите на басейна. Горд съм, че много от проблемите, които България по принцип си носи, успяхме да ги решим по един последователен, добър и приемствен начин,  заяви министър-председателят Росен Желязков.

 Според него по темата следва да се подхожда прагматично, с фокус върху постигането на устойчиви ползи за страната, като същевременно България се утвърждава като надежден и привлекателен партньор.

Премиерът Росен Желязков припомни, че именно суровините са един от ключовите елементи в глобалната конкуренция и посочи енергетиката като основен отрасъл за страната ни, който заедно със стратегическото ни местоположение и свързаността дава възможност да бъдем сериозен фактор в Югоизточна Европа. 

Министърът на енергетиката Жечо Станков също акцентира върху потенциала на въглищата за извличане на редкоземни елементи и критичните суровини, които се съдържат в тях. Министър Станков посочи още, че в рамките на БЕХ ще бъде създадена и специална нова дирекция, която ще отговаря за проучване, геоложки дейности и иновации, включително по отношение на критичните суровини. За първи път в новата история на България българската държава не само ще се възползва от концесионни такси във връзка с търсене и проучване на нефт и газ или критични суровини, а също ще участва и да изгражда капацитет в това, посочи министър Станков. 

В този контекст още в средата на миналата година правителството започна да ускорява процесите по търсене и разработване на находища с потенциал за добив на стратегически, критични и редкоземни суровини с фокус върху находището „Източномаришки въглищен басейн“. Подписан беше меморандум за разбирателство между БЕХ и Университета в Северна Дакота (UND) като една от водещите научни институции в тази сфера. На национално ниво бяха предприети действия от БЕХ, „Мини Марица-изток“ и Геологическия институт на БАН относно проучването на потенциала на „Източномаришки въглищен басейн“. Бяха извършени 10 дълбоки сондажа в трите рудника, от които БАН ще отдели общо между 400 и 600 проби, така че да бъдат анализирани в национални лаборатории и да покажат концентрациите на пълен спектър от редкоземни елементи и критични суровини. 

Находището „Източномаришки въглищен басейн“ е най-мащабното находище на лигнитни въглища в страната, с продуктивна  площ от 240 кв. км. Проучванията за наличие на редкоземни елементи в лигнитните въглища отварят реална перспектива за нов живот на региона. Те създават възможност за повишаване на въглищния добив с до 20%, което означава запазване на заетостта и за развитие на нова икономическа дейност с висока добавена стойност.  | БГНЕС