Росен Карадимов: Няма спекулативен пазар, който да надвие мощта на всички регулатори

Комисията за защита на конкуренцията планира след проведените разговори с Комисията за защита на потребителите, аналогични срещи с НАП, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, КЕВР и БНБ. Това заяви пред бТВ председателят на КЗК Росен Карадимов.

„Ако успеем да координираме функционалностите на тези регулатори, няма спекулативен пазар, който да може да се изправи срещу тази мощ“, посочи Карадимов.

Той отново поясни, че предстоят спешни мерки до края на 2025 г. преди въвеждането на еврото, а през 2026-2027 г. ще има постоянни мерки след въвеждането му. Целта е да не се допусне спекулативно нарастване на цените.

Карадимов обясни, че ако един търговец сложи надценка на дадена стока, КЗК не може да го санкционира. Но ако и съседният магазин, в уговорка с него, сложи същата надценка – тогава е налице забранено споразумение и комисията влиза с цялата си мощ.

Глобата е 10% от финансовия резултат от предходната година. Това означава, че една компания може да фалира, ако бъде наложена цялата санкция, поясни председателят на КЗК.

„Това, което започвам да правя, са бързи секторни анализи в ключови и невралгични сектори на икономиката. Това са храни, фармация, телекомуникация, електронна търговия и финансовият сектор. Тези анализи ще покажат в реално време състоянието на тези сектори и ако бъдат констатирани забранени споразумения и недобросъвестни търговски практики, КЗК би могла да се самосезира с отделни производства, в които нейните правомощия са изключително силни.“ - отбеляза Росен Карадимов.

„Част от проблемите на българската икономика, свързана с картелите и монополите, се коренят в сбърканата приватизация в България. Когато държавата приватизира, но не калкулира рисковете пред конкуренцията, приватизирайки, тя сама създава изкуствените монополи. Така е в горивата, донякъде така беше и в телекомуникациите и финансовия и банков сектор.“ - поясни той.

По думите му не може в ключови стратегически отрасли на икономиката държавата да не запази пазарен механизъм, през който може да регулира цените.