Вятърът на мейнстрима се смени в политическия живот на България. Истеричната среда, в която живеехме през последните 5 години от началото на протестите през 2020 г. се промени, също така се промениха настроенията и възприятията, в които илюзиите и халюцинациите доминираха над реалността в много аспекти. В момента сме свидетели на последните опити да ни се наложи някаква реалност, като тази обсесия и фиксиране върху личността на Делян Пеевски, който се привижда като халюцинация зад всеки и всичко.

Към цялата палитра от чувства, които започнаха да тежат на всички хора в обществото, независимо от техните политически пристрастия, се прибавиха две - чувствата на срам и импотентност. Две състояния, които се насадиха трайно в националния ни дух като общо състояние и настроение. Това нищоправене, тази блатна среда от непрекъснати войни и замеряне с кал или както ги наричат „червени линии“, тази грозна риторика и префърцунено красноречие, безпардонна наглост, която ни се демонстрираше, доведе до състояние, в което хората не обичат да пребивават. А то е, че не можеш нищо да направиш, че си безидеен, че си безсмислен, че си неспособен. Това води до чувство за импотентност и срам.

Правителството на Росен Желязков има големия шанс да ни извади от това чувство на срам. 

Политиците, които сега подхождат агресивно към новосформирания кабинет, не успяха да почувстват пулса на времето. Тяхната реакция е породена от завист, страх от загуба на позиции и популярност.

Последните изказвания на Николай Денков, който е част от това, което аз наричам Света Троица, включваща още двамата съпредседатели на „Продължаваме промяната“ Асен Василев и Кирил Петков, е лакмус за настроенията при тях. Тези политици станаха токсични в прекия смисъл на думата.

Българите се отвратиха и преситиха от истеричност, конфронтационност и мразене. Да привиждаш собствените си неудачи в другите е полезно до един момент. Това е параноична нагласа като цяло, но уморява, защото не дава решение. Параноиците обикновено имат проблем с реалността, защото това им пречи да погледнат самите себе си и да извършат онзи процес на трансформация и на съзряване, който е необходим. Това са незрели или неизлекувани хора.

В началото на този процес всички партии имаха нужда от лечение. ГЕРБ също имаше нужда от лечение. Очевидно е, че клиниката напускат партиите, които по-добре са усвоили психотерапията, показали са необходимото ниво на зрялост, способност и вменяемост, за да съставят правителство, което обществото очакваше. И това се потвърждава от данните на всички социологически агенции.

Всички останали останаха в клиниката да се лекуват от различните форми на разстройства – биполярни, мании, депресии, класически обсесии, натрапчивост и др. Естествено това поражда у тях недоволство, защото те не желаят да останат там.

Време е за работа и нормалност! І БГНЕС

----------

Росен Йорданов, социален психолог. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.