Не само политиците, всички хора говорят и с езика на тялото". Това заяви в студиото на Нова ТВ психологът Росен Йорданов, поканен да коментира какво ни говори езикът на тялото на политиците и какво те се опитват да скрият от широката публика.

В представите на съветниците и хората, които симпатизират на Румен Радев, вероятно президентът стои достолепно. Не може обаче да съобщаваш различни събития с еднакъв тон, каквито и да са те. Всъщност тази емоционалната изравненост, тази безизразност и този полуфлегматичен тон свидетелстват само за едно – липса на автентичност. Не е овладяна емоция, а по-скоро съзирам репетираност, за да не сбъркаш. Като един ученик, който добре си е научил урока.

Със сигурност в момента Бойко Рашков е в някакво своеобразно опиянение. Не само в тази изява, но и интензивността, с който се опитва да привлича общественото внимание свидетелства за една нарцистична абстиненция. Заради краткото време, в което ще бъде в тази си роля, той като че ли няма търпение да привлича вниманието и единствената динамика, която се наблюдава е от много гневен до много уверен. При него може да говорим за особен вид артистичен автоеротизъм. Той обича да стои, това е неговото време, неговият момент и неговата изява, към която той очевидно е копнял и която му е липсвала през последните години.

При неговият контрапункт Асен Василев (финансовият министър) има една особено контрастност, разминаване между жестомимичната изява и вокално- интонационната. Той изглежда спокоен и балансиран, когато говори, но в зоната на очите той прилича на човек, който се намира в постравматично състояние. Те излъчват една фобийна тревожност. Това показва един вътрешен антагонизъм между това, което говори и това, което мисли.

При Бойко Борисов се наблюдава преживян кратък депресивен епизод. За разлика от предишния период на юнашко поведение, сега Борисов е по-обран и по-депресивен сякаш, чувства се като жертва на обстоятелства и събития, с което се опитва да привлича внимание и съчувствие.

Тошко Йорданов пък демонстрира една бабаитска напереност, стои като прероден, от него лъха една омнипотентност. Но не му подхожда този бабаитлък като човек на перото. Живеем обаче в контрастни времена, затова  се очаква от хората този заядлив и бунтарски тон.

Корнелия Нинова и Бойко Борисов изглеждат малко като скачени съдове. Ако при Борисов се наблюдава преход от понижен тонус и униние към възвръщане на самочувствието, то при Нинова – процесът е обратен. От една приповдигнатост се отива към процес на потискане на самочувствието, макар да се опитва да придаде ентусиазъм в начина, по който говори, но жестовете й  показват по-скоро загуба на увереност.