В страната вече има видим пълзящ евроскептицизъм, който има и политическо представителство. Необходимо е да се гледа много крачки напред, да се отстоява европейската принадлежност. Такава позиция изрази пред БНТ Росен Желязков – доскоро заместник-председател на Народното събрание, излъчен от ГЕРБ.

Той заяви, че ГЕРБ държи на европейските ценности и европейската принадлежност, затова търси формула със сродни политически партии, отстояващи същите ценности. Поради това от партията не са направили опит за сформиране на правителство с БСП. По думите му, със социалистите не е имало допирни точки по ключови теми като помощта за Украйна, придобиването на самолети F-16, модернизацията на българската армия и това прави невъзможно коалирането с тях – то е било възможно с Демократична България, но от ДБ са взели друго решение.    

„Има два вида коалиции – коалиция за власт и коалиция за управление“, подчерта Желязков.

Той посочи четворната коалиция на кабинета Петков и правителството на Пламен Орешарски като примери за „коалиция за власт“.  По думите му, ГЕРБ са формирали коалиции за управление и в бъдеще ще търсят възможност за експертно правителство, което да решава управленските задачи.   

Той е категоричен, че следващият парламент трябва да има хоризонт поне от една година. Желязков посочи, че не бива да се допускат нови избори през есента, за каквито се е обявил съпредседателят на ПП Кирил Петков – заедно с местните избори. 
Представителят на ГЕРБ добави, че е било ясно нежеланието на „Продължаваме промяната“ да водят сериозни разговори за кабинет в 48-ия парламент, дори когато те самите са получили мандат.

По отношение на съдебната реформа той коментира, че трябва да се търсят устойчиви решения, а не да се правят промени на парче. За да се постигне това, са необходими промени в конституцията.  

По отношение на промените в застрахователното законодателство той смята, че е необходим дебат, който да убеди обществото и застрахователния бранш, че промяната няма да доведе до непремерени последици. Желязков добави, че това би следвало да се случи в средата на тази година и въпросът ще бъде разгледан сериозно в следващото Народно събрание.

“Пипането в нормативната уредба, особено когато става дума за кодифицирани актове, не може да се прави на парче. В консервативните държави едно законодателство се изменя за година-две, не за ден-два.“ – поясни Росен Желязков.