В пространен разговор на Марко Рубио с журналиста на „Фокс нюз“ Шон Ханити, американският държавен секретар споменава Португалия, Полша, Румъния и България като страни от НАТО, които са били от помощ за САЩ в операцията "Епична ярост", предаде БТА. 
Интервюто е проведено в самолета, с който президентът на САЩ Доналд Тръмп и придружаващата го делегация са пътували за Пекин на 13 май, 

Пълният му текст е публикуван на сайта на Държавния департамент. Разговорът включва разнородни теми, сред които са Украйна, Русия, Куба, папа Лъв Четиринадесети, Иран, НАТО.

В него журналистът Ханити коментира така наречената  „доктрина Тръмп“. По думите му, някои я дефинират като изолационизъм, но „Тръмп всъщност унищожи халифата на ИДИЛ, ликвидира Солеймани и Багдади, хвърли „майката на всички бомби“ в Афганистан, проведе операция „Среднощен чук“, ще приключи „Епична ярост“, а също така извърши операцията срещу Мадуро“.
После журналистът допълва, че вижда три урока, които Тръмп е научил от историята.
Първо, той е осъзнал, че през миналия век са загинали над сто милиона души. Затова, ако може предварително да се елиминира или неутрализира дадена заплаха, то това е разумно да се направи.
Второ, Тръмп също така е научил от Рейгън принципа за „мир чрез сила“.
Трето, Тръмп не иска Америка да бъде окупационна сила и не иска безкрайни войни.

Тук държавният секретар на САЩ допълва коментарите на журналиста, като казва, че към всичко това може да бъде добавен още един елемент от „доктрината на Тръмп“ - а именно, че Америка ще остане ангажирана със света.

„Това не означава да се затваряме в себе си. Но ще се ангажираме със света според това кое е добро за Америка, кое е в национален интерес на САЩ“, допълва американският държавен секретар.

Той добавя, че Вашингтон ще бъде воден в тази ангажираност със света от въпроса дали това, което прави, допринася за по-голямата безопасност на САЩ, превръща я в по-сигурна и по-просперираща страна. Държавният секретар допълва, че „Тръмп не се намесва във всеки конфликт и по всяка тема“:
„Той се ангажира и отделя време за въпроси по света, които пряко влияят върху сигурността и благоденствието на американския народ“, казва Рубио.

„Ако някъде по света американският бизнес може да просперира и така да помогне на нашата икономика, то президентът се ангажира. Ако става дума за търговия в полза на нашите фабрики и работници, то президентът се ангажира. Ако има заплаха за националната ни сигурност, независимо дали сега или след три години, президентът няма да я остави като нерешен проблем; той действа.“ - изтъква Рубио.

По отношение на НАТО държавният секретар казва, че той лично е бил поддръжник на Алианса през цялата си кариера в Сената на американския Конгрес и една от причините за тази подкрепа е била, че НАТО е позволявал на САЩ да имат бази в Европа, които могат да използват при извънредни ситуации, например в Близкия изток, когато "самолети могат да излитат от европейски държави и да защитават нашите национални интереси в Близкия изток или Африка".

„И когато партньори в НАТО отказват да ви позволят да използвате тези бази - при положение че основната причина НАТО да е полезен за Америка сега ни се отказва, например от Испания -  тогава какъв е смисълът на Алианса? Започва да изглежда като ситуация, в която те са съюзници, само когато им е удобно.“ - казва Рубио.

След което той допълва:
„Честно казано, има държави в НАТО, които много ни помогнаха. Само да посоча една -  Португалия. Те казаха „да“, преди дори да сме задали въпроса. Полша. Има такива страни, Румъния, България. Други, като Испания, бяха ужасни, направо потресаващи.“ 

„Затова смятам, че има напълно основателни въпроси относно НАТО, а именно: какъв е смисълът да сме в съюз, от който ползата за нас са тези бази, ако по време на конфликт като този с Иран те (партньори от НАТО - б. р.) могат да ни откажат използването им? Тогава защо сме там? Само за да ги защитаваме, но не и да защитаваме собствения си национален интерес? Това е напълно легитимен въпрос, който трябва да бъде разгледан.“ - подчертава американският държавен секретар в разговора, в който журналистът Ханити допълва, че САЩ "плащат две трети от сметката".