Румъния ще удвои капацитета на основното си черноморско пристанище и корабните пътища по река Дунав в рамките на два месеца, за да помогне на Украйна да транспортира своето, уверява премиерът на страната.

Марсел Чолаку каза пред Financial Times, че планът му ще бъде изпълнен независимо от руските атаки срещу украински пристанища от другата страна на река Дунав по границата с Румъния. „Украйна ще има около 40 милиона тона зърно за износ през 2023 г.“, каза Чолаку. „За да (улесним) това, ние увеличихме капацитета както в пристанището на Констанца, така и на маршрутите, водещи до пристанището на Констанца. Мобилизирахме се, доколкото можахме.” - поясни той. 

Обещанието на Румъния да засили коридора за корабоплаване по Дунав и разширяването на инфраструктурата на пристанищата идва, след като Русия се оттегли от споразумението, позволяващо на украинското зърно да достига до световните пазари през Черно море. Москва също заплаши, че ще обтрелва търговски кораби, напускащи украинските пристанища, което доведе до пренасочване на износа през Дунав.

„Научихме добре уроците си за Русия“, каза Чолаку. „Ние сме на нулева зависимост от руската енергия или ресурси. Нашата подкрепа за Украйна е безусловна.“ - категоричен е той.

В първото си интервю за международни медии, откакто стана премиер през юни, Чолаку каза, че Букурещ няма да бъде уплашен от Москва и изрази увереност, че членството на страната му в НАТО ще възпре Русия от всякакви преки военни действия. „В този момент няма риск за сигурността на Румъния“, каза той.

Увеличеният капацитет на черноморското пристанище Констанца и други маршрути ще позволи на украинския износ на зърно да се удвои до 4 милиона тона на месец, каза той. „В момента се правят инвестиции в канала Сулина“, добави той, имайки предвид основния дълбоководен корабен път на Румъния през делтата на река Дунав.

Въпреки многократните руски атаки срещу зърнените силози на Украйна в пристанищата Измаил и Рени по поречието на река Дунав, той каза, че има решения — например чрез разрешаване на корабите да преминават през нощта от октомври и увеличаване на товарния трафик до минимум 14 кораба на ден. Удвояването на размера на баржите също „означава, че Украйна няма да използва толкова много складове за зърно“, каза той.

Данни от корабната индустрия показват, че планът е осъществим. Румъния също така ще отвори повече гранични контролно-пропускателни пунктове и ще подобри своята железопътна инфраструктура на гарите, граничещи с Украйна, за да ускори трансфера на товари, добави Чолаку.

Румъния мълчи относно военната помощ за Киев, но Чолаку каза, че нейните партньори знаят, че Букурещ предоставя много повече от хуманитарна помощ и логистика. Страната също така участва в подготовката на украински пилоти да летят с нарастващ флот от изтребители F-16, дарени от членовете на НАТО, и очаква необходимите документи, разрешаващи тяхното обучение да започне. „Очаквам да подпиша протоколите (за пилотите) през следващите няколко дни, което е последното оставащо препятствие“, каза той. „Логистиката е налице, що се отнася до нас.“ - увери Чолаку.

По думите му, увеличените военни и инфраструктурни разходи, свързани с войната в Украйна, оказват влияние върху бюджета на страната, каза той.

Румънската централна банка прогнозира, че бюджетният дефицит ще скочи до 7,5 на сто от брутния вътрешен продукт тази година, далеч над целта от 4,4 на сто и 6,2 на сто през 2022 г.

Чолаку ще се срещне с представители на ЕС в Брюксел, за да обсъдят компенсаторни мерки.

Войната на Русия срещу Украйна изложи на рискове и Молдова, близкия съюзник на Румъния, чиято кандидатура за членство в ЕС Букурещ подкрепя изцяло, каза Чолаку. Според него Молдова е най-уязвимата държава в Европа. /БГНЕС