Румънският премиер Чиука заяви, че очаква Румъния - след повече от десетилетие на чакане - да спечели влизане в Шенгенското пространство на ЕС без паспорти преди края на годината, стъпка, която ще премахне дългото чакане по границите на Румъния с други държави от ЕС и ще повиши привлекателността ѝ за чуждестранните инвеститори. Брюксел също така ще се откаже от режима, който следи напредъка на Румъния в реформирането на съдебната система и изкореняването на корупцията, каза той след години на критики от страна на изпълнителната власт на ЕС, предаде Bloomberg, цитирана от БГНЕС. 

"Всичко, което направихме след началото на конфликта (в Украйна), показва, че сме готови да станем член на Шенген", каза Чиука. "Наистина очакваме всички останали лидери на ЕС да признаят всичко, което сме направили."

"Желателно е" да се очаква, че отношенията между Русия и Запада ще се върнат към състоянието си отпреди войната скоро след спирането на сраженията в Украйна, тъй като Кремъл изглежда се стреми да създаде буфер между себе си и НАТО, заяви министър-председателят на Румъния.

Николае Чиука, генерал в оставка, който някога е ръководил бойни сили в Ирак, заяви, че нахлуването на Русия е отворило отново цивилизационен разлом, подобен на Студената война, и Северноатлантическият пакт ще трябва да поддържа разширеното си присъствие на войски на източната си граница поне в средносрочен план.

Макар да заяви, че не смята, че Русия ще нападне страна от НАТО и ще предизвика открит конфликт, сегашната война потвърждава повече от десетилетие предупрежденията на източните членове на алианса, че президентът Владимир Путин е склонен да си върне територии, контролирани някога от Съветския съюз.

"Русия не мисли като нас. Русия не се държи като нас", каза 55-годишният Чиука в интервю в офиса си в Букурещ във вторник. "Ситуацията в момента, изглежда, пресъздава онзи разлом между западната и източната цивилизация - между свободните, демократични държави и автократичните режими."

Румъния, бивша комунистическа страна с население от почти 19 млн. души, която се присъедини към НАТО през 2004 г. и към Европейския съюз три години по-късно, се превърна в страна, която подкрепя Украйна на първа линия, след като Русия я нападна на 24 февруари.

Нейната 624-километрова (388 мили) граница с Украйна е най-дългата в ЕС и страната се втурна да възстановява железопътни линии и да ремонтира пристанища, за да помогне на украинския износ да заобиколи руската окупация и блокада на черноморските пристанища. Тя също така помогна на повече от 1 милион бежанци, които избягаха през границата, за да се спасят от конфликта.

Все пак се засилват опасенията, че решимостта на по-богатите западни държави да поддържат натиска върху Русия чрез санкции и продължаване на потока от оръжия и финансова помощ за Украйна може да отслабне с наближаването на зимата и ограничаването на руските газови потоци, което води до повишаване на цените на енергията. Според Чиука натискът не бива да отслабва.

Ако руснаците "не искат да спрат възможно най-бързо и да преговарят, да намерят решение, да признаят териториалната цялост, независимостта и суверенитета на Украйна, те ще направят същото и с други държави", каза той.

Правителството на Чиука планира да повиши целта за разходите за отбрана на Румъния отвъд предписаната от НАТО долна граница до 2,5 % от брутния вътрешен продукт. Около една трета от тази сума ще отиде за придобиване на оръжия, включително изтребители, подводници, корвети, бронирани бойни машини и безпилотни летателни апарати, каза той.

След решението на НАТО да засили присъствието на войски на източния си фланг, Румъния вече е домакин и на многонационална бойна група, съставена от френски, белгийски и холандски войници, както и от контингент на САЩ, което според Чиука подчертава нарастващото стратегическо значение на Черноморския регион.

"Не става въпрос само за отбрана, а и за продоволствена сигурност" в световен мащаб, каза той. "Става въпрос за регион, който е много близо и до Балканския регион, така че всички тези решения, взети за увеличаване на възпирането и отбраната по целия източен фланг, са много добре дошли." 

Faktor.bg припомня, че страната ни вървеше в "комплект" с Румъния. Днес обаче, докато северните ни съседи се надяват да влязат в шенгенското пространство още тази година, в България дилемата е ще има ли редовно правителство след изборите на 2-ри октомври и газ през зимата. парадоксът идва от това, че по време на преговорите за членството за ЕС доклади посочваха, че държавата ни върви по-добре отколкото румънската. След 15 г. обаче нещата очевидно са се обърнали и сравнението с Букурещ вече не е толкова актуално. Страната ни също се надяваше за членство в "Шенген", но след хаоса, който беше сътворен, едва ли скоро можем да очакваме приемане в "пространството".