Към края на тази година макроикономическите показатели на България изцяло ще отговарят на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната. Става въпрос и за инфлацията, която – отчетена за последното тримесечие на 2024 г. и оповестена през януари догодина, - ще отговаря на критерия за инфлация за членство в еврозоната – процентът на трите държави с най-ниска инфлация в зоната + 1.5%.

Това каза в интервю за БГНЕС икономистът Румен Гълъбинов. С него разговаряме за перспективите пред България и за икономическите показатели на страната ни по пътя й към еврозоната.

Следващият показател за влизане в еврозоната е бюджетният дефицит, който също ще бъде в рамките на 3%. Безработицата ще бъде около 4%. Дългът на държавното управление към БВП е под 25%, тоест, ние сме два пъти под изискуемия критерий, който е 60%, каза още Гълъбинов.

Когато влезе в еврозоната, България ще е най-малко задлъжнялата държава там, сравнена с всички останали. Например, има държави със съотношение над 100% на дълга на държавното управление към БВП – например, Италия, Франция, Гърция. Така че България в някои отношения ще бъде за пример на някои стари страни-членки в зоната, допълни икономистът.

По думите му ситуацията по пътя на България към еврозоната в никакъв случай не може да бъде наречена „негативна“. „Такава негативна я правят евроскептиците, които се чудят за какво да се хванат. Обаче, те видяха, че с инфлацията вече няма смисъл, тъй като тя намалява не само в България, но и в ЕС като цяло. Затова и ЕЦБ започна постепенно да вдига по малко лихвения процент на еврото, защото видя, че целта за намаление на инфлацията в еврозоната е постигната“, обясни експертът. Евроскептиците се хващат и за бюджетния дефицит, който, обаче, също не може да бъде тема, защото той продължава да е под 3%, и така ще остане. „Вероятно ще остане на нива между 2.4 и 2.8%“, смята икономистът.

В петък Европейската комисия оповести есенната си прогноза за икономиката на ЕС. Тя прогнозира икономическия растеж на България тази година да бъде 2,4% спрямо прогнозата за 1,9% в пролетната прогноза през май. В документа ЕК препотвърди прогнозата си за икономически растеж за 2025 г. от 2,9% и прогнозира растеж от 3% през 2026 г. През 2025 г. ЕК очаква инфлацията в България да се понижи до 2,3%, а за 2026 г. да е 2,8%; предвижда се фискалният дефицит да е 2,6% от БВП през 2024 г. и да достигне 2,8% през 2025г. и 2026 г., а държавният дълг се очаква да стигне до 24,5 % от БВП до 2026 г. В прогнозата на ЕК се казва още, че безработицата в България ще продължи да спада до 4% през 2025г. и 3,8% за 2026г.

Есенната прогноза на Европейската комисия за икономиката на Съюза потвърждава тези мои съждения, казва Гълъбинов. ЕК ни казва пряко, че ние за тази, следващата и по-следващата години ще имаме възходящ тренд на растеж на икономиката – съответно 2.6%, 2.8% и 3.0%. Това означава, че България ще расте изпреварващо за средния ръст на еврозоната, който в следващите три години ще бъде между 0.8% и 2.1%. Така България ще изпреварва с между 30% и 50% ръста на икономиките в еврозоната.

Това е защото България все пак тръгва от по-ниска база спрямо старите икономики в еврозоната, а и за страната ни се предвижда силен ръст на БВП, както и виждаме, че става, обясни експертът.

Напук на политическата ситуация икономиката на България продължава да работи. Частният бизнес се развива, предприемачеството работи, даже ако изсветлим икономиката още малко – тоест, хората са излязат на светло с истинските си доходи и работодателите да ги осигуряват върху реалните им заплати, страната ни може дори да не изглежда толкова на последно място по благосъстояние в ЕС, казва Гълъбинов. И дава пример, че България изостава с над 30% от ръста на минималната работна заплата в Румъния (от първи януари там МРЗ скача на 4050 леи, или 1591 лв., бел. ред.), и в Хърватия (1794 лв. или 920 евро от първи януари 2025 г.). От първи януари догодина минималната работна заплата у нас скача на 1077 лв.

Ако в България икономиката се изсветли достатъчно, може да се окаже, че като средна заплата страната ни не стои толкова зле на фона на картата на Европа, каза още Гълъбинов.

На въпрос на БГНЕС дали политическата криза или служебното правителство могат по някакъв начин да навредят на страната ни по пътя към еврозоната, Гълъбинов коментира, че според прогнозата на ЕК България ще продължи да бъде с бюджетен дефицит под 3% и през 2025 г., и през 2026 г. „България, също така, ще продължи да сваля процента на безработица и в следващите години, като през 2026 г. се предвижда тя да слезе до под 4%, което ни нарежда сред държавите в ЕС с най-ниска безработица. Предвижда се и че инфлацията ще се движи в интервала 2.4% - 2.6%, колкото приблизително ще бъде и инфлацията в еврозоната“.

Сега, и в следващите няколко месеца, е най-подходящият момент да се вземе политическото решение да се поискат нови конвергентни доклади от ЕК и от ЕЦБ, и да се чака за произнасяне за окончателното им решение за дата, на която България да влезе в еврозоната, твърди експертът. Това може да бъде или първи юли 2025 г., или най-късно 1 януари 2026 г. България няма какво повече да покрива като макроикономически показатели, всички критерии са изпълнени, казва икономистът.

Дали правителството ще е редовно, служебно, програмно или експертно, то си е правителство, има всички права и задължения да придвижва въпроса на България за членство в еврозоната. Не виждам проблеми дори едно служебно правителство да вкара България в еврозоната, тъй като има не по-малко правомощия от другото. Съответно, то би могло да предложи и една чернова или канава на държавен бюджет за догодина, която също да бъде съобразена с прогнозите на ЕК за догодина и рамките, които трябва да бъдат спазени, завърши икономистът. IБГНЕС


София / България