Румен Петков: България е отхвърлена от новосформираната Европейска разузнавателна общност, но кабинетът не казва и дума

На 26.02.2020 г. в Загреб е изградена Разузнавателна Колегия Европа - платформа за обмен на информация между страните членки на ЕС. В процеса не участват Полша, Гърция, Словакия, България и Люксембург. Това съобщи на пресконференция председателят на ПП АБВ Румен Петков. Сривът на Търговския регистър, пробивът в НАП, търговията с документи за самоличност оставиха България извън борда на тази организация, най-голямото, партньорско публично недоверие от 1990 г. насам, посочи още той. 

„Не са поканени за участие България, Полша, Словакия, Гърция и не са проявили интерес за участие на този етап Люксембург. Това са петте държави, които имат статут на „барабар Петко с мъжете". Основните изводи, които се правят, са не недоверие към разузнавателната общност на България, а недоверие към министър-председателя и правителството. Аргументите, които колегите са коментирали, са свързани с неспособността на българското правителство да гарантира информация“.

Като конкретни примери Румен Петков посочи случая с търговският регистър и неговия срив, Приходната агенция и нейния срив и текучеството на нейните данни, преди две години мащабната акция на прокуратурата и продажбата на български документи за самоличност на чужди граждани. 

„Успоредно с това имаме няколко неща, които смущават правителствата на страните-членки. Например, на 21 април, а той се готви повече от година, беше публикуван докладът на Европейската сметна палата, който констатира, че пътната инфраструктура на България е в незадоволително състояние и че страната не се справя с нейната поддръжка. Липсва контрол върху усвояването на европейските средства. Това е дословно цитат от доклада на Европейската сметна палата. Междуинституционалните сблъсъци в България: президент-премиер и сблъсъците съд-прокуратура. Това са неща, които безпокоят нашите партньори. Не на последно място, ние сме единствената страна член на ЕС, която оповести своите разузнавачи публично. Това прави нашите партньори несигурни в способността ни да водим трайна политика с разузнавателната общност на Европа. По-голям шамар, по-тежък удар България не е получавала. Нито правителствата на Луканов, нито на Виденов са будили такова открито недоверие и такова демонстративно нежелание да се работи с България“.

Петков определи всичко това като силно смущаващо и повдигна серия от въпроси:

„Първо, информиран ли е президентът за този акт на отхвърляне на България от Европейската разузнавателна общност. Второ, информирано ли е Народното събрание. Моето впечатление е, че една част от министрите не знаят. Т.е. този процес на недоверие към българския министър-председател и българското правителство не е анализиран в състава на Министерския съвет. То няма как да се скрие. Тези отговори трябва да бъдат направени на институционално ниво и аз лично считам, че президентът е длъжен да свика КСНС на тази тема, защото тази ярка демонстрация към българското правителство може да повлече след себе си много остри реакции и в други посоки“.