Лидерът на маргиналната проруска партия АБВ Румен Петков се похвали, че се е върнал от Москва, само ден след като от „Възраждане“ обявиха, че тръгват за Кремъл, за да обсъждат проблема с рафинерията край Бургас.

Според Петков централно място в разговорите била темата за нормализирането на българо-руските отношения и необходимостта диалогът да бъде върнат на прагматична основа. 

Специален акцент обаче бил поставен върху ситуацията около „Лукойл България“. Руската страна е изразила тревога от последните законодателни промени и назначаването на специален управител в компанията. От своя страна делегацията на АБВ настояла за запазване на стабилността, нормалната работа на рафинерията и на целия комплекс, и за съхраняване на експертизата, натрупана през годините. Румен Петков определи „Лукойл“ като стратегически инвеститор, допринесъл за високото качество на горивата, за хиляди работни места, значителни екологични инвестиции и за едни от най-ниските цени на горивата в Европа. Делегацията на АБВ настояла пред руските другари категорично да не се предприемат ответни мерки срещу българския бизнес в Русия и изразила резерви относно съответствието на българския законопроект с Енергийната харта, която защитава стратегическите инвестиции.

В хода на проведените срещи руската страна откроила промените в политическите нагласи в Европа, давайки за пример Унгария, Словакия, Чехия и последните позиции на френския външен министър Жан-Ноел Баро, които напълно съвпадат с оценките на Комитета по външна политика на Държавната дума относно действията на САЩ в Карибско-Латинска Америка. Тези събития бяха определени като грубо нарушение на международното право.

Румен Петков изразил критични позиции към санкционната политика на Европейската комисия и посочил, че забраната за многократни визи за руски граждани и за организиране на туристически пътувания към Русия нанасят тежки щети върху европейския туризъм и научния обмен. Той подчертал, че наложените санкции се отразяват изключително неблагоприятно на българската икономика – със спад на износа, ръст на вноса и значителен търговски дефицит, както и със затруднения за български предприятия, които са били партньори на руския пазар.