Днес за САЩ пътува българска енергийна делегация, водена от министър Николов и шефа на „Булгартрансгаз“ Малинов. И господин Топчийски - доскоро във фирма „Насекомото“ (бизнес с развъждане на черни мухи и ларви), сега председател на УС на „Булгаргаз“. И това става зад гърба на обществото, без обявяване на поставени задачи, цели на посещението и очаквани резултати. Това се казва в изявление на председателя на ПП АБВ Румен Петков, изпратено до "Фокус".

Какво очакваме ние? Че ще бъде затвърдена практиката да бъдат доставяни скъпи компресори, с които сме опасли страната, без да има кой знае каква необходимост от тях. А създаваме условия да монтираме и още скъпи и по-скъпи и то производство само на фирмата СОЛАР, собственост на Caterpillar. Впечатлява неучастието на френски и германски компании, както и на американската General Electric. За разширяването на надземните съоръжения на находището в Чирен са зададени параметри, предопределящи СОЛАР, като доставчик и ГБС, като изпълнител. Изводът е, че мощностите се доставят от една и съща фирма, строителството се реализира от една и съща фирма, сменя се само крайният получател на оня специфичен продукт.

На 27 януари 2020 г. тогавашният енергиен министър Теменужка Петкова обяви, че пътува за САЩ с цел енергийна диверсификация.

Резултатите досега са два:

1.13 милиона пари на българския данъкоплатец бяха преведени за изграждането на частния терминал в Александруполис, който все още е на хартия и никой не търси отговорност на Борисов за това.

2.НЕК, заедно с господин Капелузос, регистрира обща компания в Гърция. Резултатът е широкоизвестен – нулев. А „Булгаргаз“ се ангажира да доставя по 500 куб.м. газ на година в продължение на пет години от терминала в Александруполис.

Въпроси, на които прокуратурата очевидно не иска да отговори, но и имена на хора, които не са в „онзи списък“ и които са сред недосегаемите. Кой ги прави недосегаеми, освен нашата власт? Мисля, че изводът е достатъчно ясен и той още веднъж ще прокънти в продънения ни бюджет, като заплатим компресорите СОЛАР и продължим да не се интересуваме къде отидоха тринайсетте ни милиона за несъстоялия се терминал в Гърция, както и 3.5 милиарда за недошлите самолети от САЩ. Така си купуват хората и политическо, и юридическо спокойствие. И така недосегаемостта придобива параметри на лека задокеанска воня.