Напусналият президентския пост Румен Радев призова Европа "да говори с Русия" и да не се "прибързва" с приемането на Украйна в общността.    

Той коментира актуални политически теми в интервю за „Берлинер Цайтунг“, публикувано в официалната президентска страница във Фейсбук, която присвои след оттеглянето си поста.

"Прекратяването на войната в Украйна изисква да бъде използвана повече дипломация. Досега фокусът беше върху военната и икономическата помощ за Украйна, но все още не са използвани в достатъчна степен дипломатическите средства. Вече се наблюдава промяна в отношението на европейски лидери и възприемането на по-реалистичен подход по отношение на войната в Украйна. Лидери като президента Еманюел Макрон започнаха да говорят за възстановяване на диалога с Русия и обсъждане на бъдещата архитектура на сигурността в Европа.

Трябва да говорим с Русия, защото без диалог архитектурата на сигурността ще се основава на съперничество и на постоянно военно мислене. Като бивш командващ на Военновъздушните сили високо ценя инвестициите в сферата на отбраната, но трябва да си даваме и сметка за дългосрочните последици за икономиката и социалните ни системи." - твърди Радев. 

"Украйна и украинските граждани заслужават подкрепа в изключително трудно за тях време, но членството в ЕС изисква изпълнението на Копенхагенските критерии. Страните от Западните Балкани чакат от десетилетия и осъществяват трудни реформи в икономиката, администрацията и върховенството на правото. Не трябва да забравяме и за тях, докато фокусът ни е върху Украйна, поради военните действия. Прибързването рискува да подкопае европейските принципи, а Украйна все още има да свърши много работа, за да изпълни необходимите за членство в ЕС критерии." - коментира той.  

"Германия е най-важният икономически, търговски и инвестиционен партньор на България, като през последната година двустранният стокообмен надхвърли 12 млрд. евро. Българският износ за Германия е по-голям от вноса, което говори красноречиво за потенциала на българската индустрия. За това допринася бързото развитие на автомобилния сектор у нас, както и постиженията на българските инженери, особено в IT сектора, тъй като настоящето и бъдещето на автомобилната индустрия, особено по отношение на електрическите автомобили, се определя в голяма степен от софтуера, който се създава в България. Стагнацията на този сектор в Германия се отразява и на компаниите в България, поради което част от тях обмислят да пренасочат  свои работници от автомобилната към отбранителната индустрия, която се разраства." - казва още Радев.

"България има богати традиции в отбранителната индустрия и съществен дял в глобалния пазар на отбранителни продукти. Българските компании са добре познати в света и бързо напредват във въвеждането на стандартите на НАТО и развитието на нови технологии – в оптиката, електронната война, производството на дронове и анти-дрон системи. Затова инвестиции на големи германски компании като тази на “Райнметал” в България създават както нови икономически възможности, така и отговарят на изискванията за укрепване на отбранителния потенциал." - допълва той.  

Радев коментира и евроинтеграцията на РСМ:
"Съгласно Европейския консенсус от юли 2022 г. РСМ трябва да промени конституцията си и да  включи българите наравно с другите държавотворни народи и едва тогава преговорите за членство в ЕС могат да започнат. Това е труден, но необходим процес и бихме желали да видим РСМ възможно най-скоро в ЕС. Не желаем граници и гранични контролно-пропускателни пунктове, а искаме хората от двете страни на границата да могат да живеят, работят и общуват заедно свободно." 

В интервюто той отправя критики към правителството на Росен Желязков за присъединяването на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп: 
"Странно е, че решението за присъединяване на България към инициативата на президента Тръмп “Борд за мир” беше взето от българското правителство в условия на подадена вече от него оставка. Стратегическите отношения със САЩ трябва да продължат да се заздравяват, тъй като САЩ продължават да гарантират сигурността на Европа, но българското правителството заобиколи всички вътрешни административни процедури без да извести парламента и президентската институция. България категорично подкрепя мирните инициативи, но те трябва да са в съответствие с нашата конституция, европейското право и всички законови и парламентарни изисквания." 

Същевременно оправдава обструкциите си по отношение на влизането на България в еврозоната:
"Отправените от мен критики за начина, по който бе въведено еврото в България, се дължат на това, че новата валута засяга всички български граждани и все още има различни мнения в обществото. Затова най-демократичният подход беше провеждането на референдум. Въвеждането на еврото е резултат на много стъпки, но правителство се оказа неспособно да се справи с покачването на цените и прилагането на финансови буфери за защита на най-уязвимите групи в обществото. Според българската статистика 30% от гражданите живеят на границата на бедността или на социалното изключване, а 22% са под нея. И това са данни преди въвеждането на еврото. Веднага след приемането на конвергентния доклад през юни, цените започнаха да нарастват в националната ни валута. През последните 9 месеца цените на основни стоки, храни и особено на услугите скочиха значително. Еврото може да има преимущества като насърчаване на инвестициите, привличането на капитали и отварянето на пазари, но неговото въвеждане трябваше да е придружено от мерки за защита на най-уязвимите."