В стил, познат от години, президентът Румен Радев отново се представи не като държавен глава, а като политически коментатор със сериозен уклон към популизма и геополитическото лавиране. В интервю за CNN, дадено след участието му в Ташкентския международен инвестиционен форум, той лансира идеята, че референдумът е висша форма на демокрация – и то по теми, изискващи техническа експертиза, стратегическа последователност и институционална отговорност.

„Може би съм старомоден, но силно вярвам в демокрацията с предложението си за референдум за въвеждането на еврото в България. Някои лидери вярват в технокрацията, други в движещата сила на икономиката. Но ако няма демокрация, цялата социална конструкция е обречена. Затова инициирах провеждането на референдум за готовността на България да се присъедини към еврозоната през 2026 г.“, изтъква президентът в разговора с журналиста от CNN Ричард Куест=

С опорни точки, звучащи повече като част от сценарий на евроскептична пропаганда, Радев настоява, че българите трябва да решат чрез референдум дали страната да се присъедини към еврозоната през 2026 г. Отхвърляйки аргументите на икономисти и европейски институции, той внушава, че именно „липсата на демокрация“ застрашава социалната конструкция на страната. Същата социална конструкция, която години наред плаща цената за институционални блокажи, подстрекавани от самия него.

Няма криза, твърди Радев, ако премиерът настоява за членство в еврозоната, а президентът – за отлагане. Това обаче било потенциално „подкопаване на обществения договор“, припомняйки, че в България през последните няколко години са се провели седем парламентарни избора. 

„Ние сме свидетели на спад в доверието към институциите. Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес“, аргументира позицията си Радев. 

По неговите думи времето за референдум за въвеждането на еврото в България не е отминало. Процесите са изключително динамични и всичко се променя много бързо, дори и в самия ЕС. Като пример президентът посочи напускането на съюза от Великобритания. Показателно е и че само 18 от 27 държави членки са провели свои референдуми за присъединяването си към ЕС с обвързващото споразумение да приемат общата европейска валута“, изтъква Радев.

Всъщност, истинската подмяна в тезите му се крие в начина, по който Радев представя референдума – не като демократичен инструмент, а като удобен лост за легитимация на собствената си консервативна и антиевропейска визия.

Също толкова обезпокоителни са и разсъжденията му по отношение на войната в Украйна. С реторика, граничеща с геополитически нихилизъм, Радев поставя западната подкрепа за Украйна в рамката на „морална дилема“, като намеква, че алтернативата е или капитулация пред руския реваншизъм, или световна война. В този контекст той заявява, че „силно подкрепя“ усилията на Доналд Тръмп за мир, отъждествявайки прагматизма с неясни дипломатически намерения, лишени от конкретика на европейските лидери.

„По отношение на войната в Украйна международната общност „лети“ към изключително трудна политическа и морална дилема. Американците наричат тази война “boots on the ground warfare”. Това е битка за всеки инч територия и най-важният фактор в нея не са оръжията, а хората. Проблемът е, че наближава моментът, в който Украйна може да остане без хора, които да се бият за нея.

От друга страна мислите ли, че Русия изобщо ще отстъпи Крим и другите области? Това ни изправя пред две опции. Първата е да се примирим с факта, че в ХХI век територии могат да бъдат завоювани със сила и да забравим за международното право и Устава на ООН. Другата – да изпратим войски на НАТО да бранят Украйна и да изтласкат Русия обратно до границите й от 1991 г., а това означава трета световна война с опустошителни, най-вероятно ядрени последици. Това е най-голямата дилема.

Затова силно подкрепям усилията на новата администрация на САЩ да инициира мирен процес между Русия и Украйна. Като са налице три инструмента за въздействие върху този процес – военен, икономически санкции и дипломация“, коментира българският държавен глава.

Критики Румен Радев отправя и по отношение на санкциите срещу Русия и тяхната ефективност. Прави силно впечатление и повтарянето на руските опорни точки, че Китай печели от конфликта. А този подход към проблема не оставя съмнение – Радев е почти на крачка от това да предложи „неутралитет“ на България в момент, когато ЕС и НАТО настояват за единство, твърдост и стратегическа последователност в своята позиция и политика по отношение на агресора Русия.

Вместо да вдъхва доверие в евроатлантическата ориентация на страната, президентът предпочита да говори като опозиционер, а не като президент. Вместо да обединява около стратегически цели, той проектира съмнение и разделение, представяйки сложните процеси като въпроси за народен вот, независимо от техните икономически, институционални и геополитически последствия.

Проблемът не е в това, че Радев говори. Проблемът е в това какво говори, пред кого и с каква цел. И в това, че вече твърде дълго играе по струната на общественото недоволство, без да предлага отговорност, последователност или реална държавническа визия.