В комуникацията между президент и премиер има паралелно говорене, уточни още политологът
Важна промяна и пробив във външната политика на България е темата за Македония и Западните Балкани. Тази позиция изрази по „Фокус“ политологът Румяна Коларова. Тя уточни, че е важно да се запази тази перспектива. Инициативата на България за Западните Балкани не беше очаквана като част от темата за предстоящо разширяване на ЕС, а само като част от приоритетите на Българското председателство.
“Втората голяма тема е Русия, като искам ясно да отделя двете теми, не защото не са свързани. Москва има трайни апетити и интереси на Балканите, които защитава по всякакъв начин. Aктивизирането на ЕС и България по отношение на Западните Балкани директно влиза в конфликт с интересите на Русия“, коментира Коларова.
Тя допълни, че България, опитвайки се да гарантира националния си интерес по отношение на Русия трябва да балансира между позицията си на член на ЕС и отношенията си с Русия. Има криза в политиката ни към Москва, по отношение на комуникацията между президента и правителството, като между двете институции има паралелно говорене, уточни политологът. Според нея фактори, които обуславят тази ситуация, са много, но на първо място е негативната и силно критична позиция на президента към политиката на правителството. Коларова счита обаче, че по отношение на ЕС всичко е институциализирано и лидер е ръководителят на правителството, но по отношение на Русия - ситуацията е различна и многопластова.
Още от България
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
Пулев: „Литаско“ сам потърси правителството, за да вдигне запора от сметките на „Лукойл“
Радев и Зеленски отново обсъдиха енергетиката: след АЕЦ „Белене“ – сега и доставки на природен газ
Поредната среща между двамата лидери поставя отново на дневен ред енергийното сътрудничество, но поражда въпроси за последователността на българската политика