Засега е ясно, че това е по-скоро полемика, отколкото реално властово взаимоотношение дотолкова, доколкото в момента властта си е концентрирана в кабинета и парламентарното мнозинство. Така отговори в ефира на "Фокус" политологът Румяна Коларова на въпрос на водещия докъде ще доведе взаимната неприязън между президент и подкрепящи правителството партии.

"Разбира се, че тази полемика има своите ефекти, най-вече върху одобрението, върху доверието и като цяло подкрепата, която двете страни в конфликта получават. Най-видима, така да кажем, е ерозията в доверието в президента, която разбира се, не е с някакви бързи темпове дотолкова, доколкото все пак той защитава позиция, която именно по тези проучвания на общественото мнение се радва на значима подкрепа. Ако търсим и ако може да прогнозираме по-нататъшна ерозия в подкрепата и одобрението за президента, то тя ще дойде поради факта, че партиите, които в парламента отстояват позиции, сходни на неговата, много остро го критикуват – на първо място, това е БСП. Бих казала, че единствено "Има такъв народ“ дава принципно по-добра оценка за президента, но пък знаете, там разминаването по линия "Европа“ е много видимо, дотолкова, доколкото "Има такъв народ“ отстояват една еднозначно проевропейска позиция по всички теми, свързани с интеграцията на България в Европейския съюз", посочи политологът.

Според нея, вижда се един парадокс, свързан с президента, който се състои в това, че допреди няколко месеца под негов контрол беше цялата власт в държавата. В момента неговата институция е на практика безсилна. На практика неговата сила са единствено думите. И ако той се опита да покаже сила, той по-скоро блокира, отколкото да прави стъпки.

"Бих казала, че така прокламираната сделка с "Боташ“ се оказа, че е в никакъв случай не е еднозначно нито победа, нито полза, еднозначно полза за България или за българската икономика. Тепърва, разбира се, ще излизат на бял свят и други проблеми, които служебните правителства не са решили, а по-скоро са създали. Защото, колкото и да има желание и амбиция от страна на служебните правителства да решават проблемите на България, тези служебни правителства имаха две големи ограничения. Първото беше стратегическата линия на президента, която се разминава със стратегическата линия в политиката на България, и вторият голям дефицит беше свързан с опита да се търсят едни ситуационни решения, но в дългосрочен план те се оказват по-скоро загуба, отколкото печалба и се замазва ситуацията. Когато ти не решаваш ключови въпроси, а просто действаш така, да кажем ситуационно, след това кризите, които възникват, те се трупат на твой гръб. Така че това е проблемът, свързан с президента и с перспективата, която има пред него", посочи Румята Коларова.

По думите и, управляващите тепърва ще създават формата на своите работни отношения. До този момент под въпрос беше доколко те имат воля да имат работно сътрудничество.

"Надявам се, че последните стъпки и това, което предстои през следващите седмици, свързано и с бюджета, и с решения, отнасящи се например към "Росенец“, към конституционните въпроси, към законодателството – надявам се да видим все пак някакъв вид продуктивност. И моята надежда не е толкова свързана с анализ на някаква близост, която те принципно имат, програмна близост, а по-скоро анализ на безизходицата, в която те са поставени. Аз не мисля, че която и да е от партиите в двете коалиции, които формират управляващо мнозинство, си прави илюзия, че има някакви перспективи, ако това правителство не сработи и ако това парламентарно мнозинство не покаже реални резултати. Така че това, което виждам в момента, е желание да се търси решение. Тепърва ще видим дали те ефективно ще постигнат решения", добави политологът.