Протестите са в процес на развитие. Все още не можем да кажем какъв е техният профил. Все още основните политически актьори стоят на дистанция от тях. На първо място това са БСП, защото не знаят дали, ако се присъединят, това няма да доведе до съществен спад на протестите. Политическа намеса от опозицята не винаги, а в този случай със сигурност, не би трябвало силно да стимулира, коментира пред Нова тв социологът и анализтор Румяна Коларова. "Чрез "Въздаждане" от БСП се опитват да дадат един политически облик на протестите. Ясно е, че до този момент ГЕРБ няма активна позиция по отношение на протестите. Ще видим активна реакция тогава, когато се появят контрапротестите. Това вече беше заявено. Аналогията с 2013 г. не е точна, аналогията е по-скоро с 2014 г. - късните протести срещу Орешарски. Тук именно се търси предотвратяване на "задния вход", виждаме декларацията на полицаите, които казаха, че в никакъв случай няма да се стигне до конфронтация, обратно, те подкрепят гражданския протест в рамките на закона именно защото най-голямото стимулиране на продължителността на протестите срещу кабинета "Орешарски" от един момент нататък беше сблъсъкът пред парламента, белият автобус и т.н.  Такъв казус няма да имаме - това е сигурно. Но оттук нататък, как ще се развият протестите, за мен първият въпрос е те дали ще получат политически профил. Вторият е вътрешнопарламентарният механизъм. Аз не мисля, че кворумът ще бъде такъв проблем. Има парламентарни механизми, срещу които се гарантира поддържането на кворум. Това, което за мен е интересно да видя, е до каква степен протестите ще форматират отношението на кабинета с президента. Последното президентско вето е нещо като проверка на кворума", анализира Коларова.