Русия губи позиции в Средиземно море: пренасочва флота си на север, отчитат от НАТО

НАТО съобщи за осезаемо намаляване на руската военна активност в Средиземно море, свързано с проблеми в бойната готовност на руския флот и с пренасочване на ресурси към други стратегически направления.
Според информация на Defense News, Москва е загубила голяма част от своето влияние в региона след ограничаване на достъпа до сирийската база в Тартус, където преди това са били разположени две подводници и десет военни кораба.

Анонимен източник от НАТО заявява, че руското военно присъствие в Средиземно море е спаднало драстично през последните месеци, като в момента там действат само няколко руски плавателни съда.

„Нашата оценка е, че руският флот изпитва сериозни трудности при генерирането на сили и при определянето на приоритетите си. Това се отразява пряко върху позициите му в Средиземно море“, коментира представител на Алианса.

Основните причини за този спад са загубата на стратегическия порт в Сирия и засиленото присъствие на НАТО в Балтийско и Северно море, където Москва концентрира все повече ресурси.
С намаляването на руското влияние в южните морета, Кремъл пренасочва вниманието си на север — към Балтика и Арктика, където НАТО стартира мащабната операция Baltic Sentinel. Мисията цели защита на подводната инфраструктура, разширено наблюдение и повишаване на морската сигурност чрез фрегати, патрулни самолети и дронове.

Според представители на Алианса, Русия се опитва да компенсира с концентриране на сили в по-близки и по-контролируеми води, но това показва и намаляващия ѝ капацитет за глобално военно присъствие.

Русия не публикува официални данни за състава на своя флот, но по информация на International Institute for Strategic Studies, Балтийският флот разполага с около 69 кораба и спомагателни съдове – далеч по-малко в сравнение с времето на активното ѝ присъствие в Средиземноморието.

Докато Кремъл пренарежда приоритетите си, анализаторите предупреждават: отдръпването от Средиземно море може да отвори стратегически вакуум, който други сили – включително Турция, Китай или регионални играчи – могат да се опитат да запълнят.