Москва изисква допълнителни средства за финансирането на войната, повишавайки данъците, правят се икономии в образованието, здравеопазването, комуналните услуги
Олег Логинов, Дойче веле
Руската икономика се справя все по-трудно с финансовото бреме на войната срещу Украйна. Две трети от руските региони вече имат бюджетен дефицит, а Москва изисква допълнителни средства за фронта и повишава данъците.
Руската икономика се справя все по-трудно с продължаващата война срещу Украйна. Доказателствата за това са много - например финансовото състояние на регионите. В края на първото тримесечие на 2026 година почти две трети от тях са изпаднали в бюджетен дефицит, а само година по-рано едва около половината са били в такова състояние. Доходите изостават от инфлацията, а разходите (най-вече военните) продължават да растат. Ситуацията ще се влошава още, а това ще изисква от властите да приемат болезнени и непопулярни мерки, предупреждават експертите.
Какво става с бюджетите на руските региони
През първото тримесечие на 2026 година приходите на руските региони са се увеличили само с 0,5 процента, докато разходите са нараснали с 4,3 на сто, става ясно от доклад на Сметната палата на Русия. Така бюджетите на цели 56 региона са се оказали с дефицит. Година по-рано такива показатели са регистрирали 46 региона, а през 2022 - само шест.
Нараснал е и броят на регионите с високо ниво на дефицита - като Кемеровска област, където той достига 50 процента от обема на приходите.
Как войната срещу Украйна повлия на финансовото състояние на регионите в Русия
Слабите резултати за първото тримесечие не са внезапен срив, а продължение на една тенденция: от началото на войната на Русия срещу Украйна регионите не живеят според възможностите си. През 2025 година на минус са се оказали 73 региона, а тази година антирекордът вероятно ще бъде надминат. Министърът на финансите Антон Силуанов очаква дефицит от 1,9 трилиона рубли.
Основната причина за бюджетните дисбаланси е в това, че централното правителство в Москва прехвърли на регионите значителна част от военните разходи. Свързаните с воденето на войната разходи в раздела „Национална отбрана“ са нараснали от 71 милиарда рубли през 2021 година до 479 милиарда през 2025 година, т.е. повече от 6,5 пъти, сочат изчисленията на финландската банкова експертка Синика Парвиайнен.
Военните разходи в раздела „Национална сигурност и правоохранителна дейност“ (в който влизат и бонусите за воюващите по договор) са скочили над седем пъти – от 49 милиарда до 372 милиарда рубли. Увеличени са както разходите за плащания на военните и техните роднини, така и разходите за гражданска отбрана - например за строителството на бомбоубежища.
Парвиайнен отбелязва, че войната е оказала пряко влияние и на приходите в регионалните бюджети. Постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица за пет години са се увеличили с 83 процента - основно заради увеличенията на заплатите във военнопромишления комплекс. От друга страна постъпленията от печалбите на фирмите (вторият най-важен източник) са започнали да спадат, което е тревожен сигнал - колкото по-ниска е рентабилността на бизнеса, толкова по-бавно растат заплатите, а съответно и постъпленията от данъци върху доходите на физическите лица.
В Русия се опитват да намерят допълнителни пари за войната
Състоянието на регионалните финанси бе обсъдено по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург - в песимистичен аспект. Губернаторът на Челябинска област Алексей Текслер заяви: „Там, където имаше резерви, се изчерпаха. Там, където има възможност, се извършва оптимизация. Но като цяло някои вече са притиснати до стената, а други ще ги последват“.
Москва изисква допълнителни средства за финансирането на войната, повишавайки данъците. В началото на годината тя се облагодетелства от ръста в цените на нефта, предизвикан от блокадата на Ормузкия проток. Но регионите нямат възможности за съществено увеличаване на доходите - „те трябва или да съкращават разходите, или да взимат дългове“, отбелязва политическият анализатор от центъра Riddle Russia Андраш Тот-Цифра.
Имайки предвид, че през есента на 2026 година в Русия ще има парламентарни избори, регионалните власти не са склонни да съкращават съществено социалните разходи. Няма възможности и за съкращаване на разходите по набирането на военни по договор - тъкмо обратното, тези разходи продължават да растат.
Образование, здравеопазване, комунални услуги - от какво още се пести в Русия
Налага се да се правят икономии в образованието, здравеопазването, комуналните услуги. Кемеровска област например, която се оказа в особено тежко положение заради кризата във въгледобива, е планирала за 2026 година съкращение на разходите за здравеопазване с 30 процента, за образование - с 20%. Като цяло в страната разходите на регионите за здравеопазване са се увеличили номинално с 12 процента за последните пет години, но с оглед на инфлацията те са намалели. 66 региона са намалявали поне веднъж комуналните си разходи за периода от 2022 година насам.
На помощ от Москва не може да се разчита - войната е приоритет, поради което поддръжката на регионите се съкращава. Затова на тях им се налага да взимат дългове, общото увеличение на което за 2025 година е 11 процента.
"Регионалните бюджети няма да рухнат едновременно и повсеместно, но все повече региони ще бъдат принудени или да увеличават дълговете си, или да съкращават разходите, които смятат за второстепенни - например за инфраструктура и инвестиции, или да комбинират двата подхода", заключава Тот-Цифра.
Още от Свят
Швейцария изпраща 80 спасители с кучета и тонове оборудване за Венецуела
Берн обяви мобилизирането на Швейцарска спасителна верига, в която участват 80 специалисти, осем спасителни кучета и 18 тона оборудване за спасителни операции
Държавният департамент на САЩ: В този момент Украйна печели войната
През тази зима украинците успяха да „променят динамиката“, като започнаха удари срещу руската инфраструктура на руска територия
Мощните трусове във Венецуела с много жертви спряха метрото и ж.п. транспорта, няма ток
Засега са намерени десетки загинали и стотици ранени. Затворено е международното летище край Каракас. Държавите от Латинска Америка предложиха помощ.