Русия навлиза в нова фаза на енергийната си криза – не толкова заради липса на добив, а заради липса на място. Според анализи на международни енергийни компании, страната е все по-близо до изчерпване на наличния си капацитет за съхранение на суров петрол, на фона на рязко забавяне на износа и свиващо се търсене от ключови пазари. Ситуацията създава риск от допълнителни производствени съкращения и увеличава натиска върху бюджета на Кремъл, както съобщава Kyiv Post.

Най-сериозният удар идва от Индия – страната, която през последните две години се превърна в най-големия купувач на руски морски доставки от сорта Urals. През януари обаче индийският внос на руски петрол е намалял с около една трета – до приблизително 1.1 млн. барела дневно, спрямо средно 1.7 млн. барела през предходната година. Резултатът е натрупване на огромни количества непродаден петрол, включително около 150 млн. барела, които в момента на практика остават блокирани в танкери по море.

Спадът в търсенето вече се отразява директно върху експортните обеми. По оценки на енергийни анализатори, през февруари Русия е изнасяла около 2.8 млн. барела петрол дневно, при над 3.4 млн. барела през януари. Паралелно с това, сателитни данни показват, че приблизително половината от наземния складов капацитет на страната вече е запълнен – тревожен сигнал за производителите, които разчитат на постоянен поток от износ, за да освобождават място за нов добив.

Когато складовете достигнат лимита си, възможностите стават ограничени. Анализатори предупреждават, че при този сценарий руските компании може да бъдат принудени да затварят кладенци – процес, който не само е скъп, но и технически рисков при повторно пускане. Прогнозите сочат, че още през март или април Русия може да бъде принудена да намали добива си с около 300 000 барела дневно.

Временна алтернатива

На пръв поглед огромната тръбопроводна мрежа, управлявана от Transneft, изглежда като потенциален буфер. На практика обаче тя може да поеме до около 100 млн. барела – количество, равностойно на едва 10–11 дни текущо производство. Това я прави временна, а не структурна алтернатива за справяне с излишъка.

Данни, цитирани от международни финансови медии, показват, че реалните съкращения вече са започнали. През декември руският добив е спаднал с около 100 000 барела дневно, а през януари – с още близо 26 000, въпреки че Москва формално все още не е достигнала ограниченията си по споразумението OPEC+.

По официални параметри Русия има право да добива до 9.57 млн. барела дневно, но реалното производство е около 9.28 млн. барела – приблизително 300 000 под допустимото ниво. Това означава, че текущият спад не е резултат от международни договорки, а от чисто пазарни и логистични ограничения.

Картината става още по-мрачна в дългосрочен план. По данни, цитирани от Kyiv Post, до края на 2025 г. добивът на петрол в Русия е спаднал до най-ниското си равнище от 15 години насам – около 512 млн. тона годишно.

Финансовият ефект е осезаем

Според оценки на Gazprombank, руските петролни компании са загубили около 33 млрд. долара от износ заради логистични затруднения и дълбоки отстъпки, които в някои случаи достигат почти 30 долара на барел.

Сортът Urals, основният руски експортен петрол, в момента се търгува около 40 долара за барел – значително под заложените 59 долара в федералния бюджет и далеч от приблизително 93 долара, необходими за балансирането му. В резултат приходите от нефт и газ рязко се свиват. Само през януари 2026 г. бюджетните постъпления от сектора са паднали до около 393 млрд. рубли – близо два пъти по-малко спрямо година по-рано и най-ниското ниво от пандемията насам.

Комбинацията от ограничен износ, препълнени складове и ниски цени очертава проблем, който трудно може да бъде решен с краткосрочни мерки. За Русия това означава не просто временен спад, а структурно предизвикателство за енергийния модел, върху който икономиката ѝ разчита от десетилетия.