Калина Андролова*

Русия изтри от газовата карта ключовата газоразпределителна станция Орловка в Украйна (на изход от Украйна и вход към Румъния, това е точката, в която се разпределяше газа за Молдова, България, Турция, Гърция и Северна Македония). Самите украинци по-рано пък взривиха Суджа, на руско-украинската граница. Тоест в Украйна газ през Орловка не може да влиза. И всички усилия и пари, вложени за изграждане на газов коридор към Орловка са изхвърлени в коша. Т.нар. вертикален газов коридор, който се считаше, че може да осигурява газ на Украйна, изглежда няма да се състои. Очевидно турците и азерите са си правили тънки сметки без кръчмар. Но е редно да кажем, че накрая

сметката ще я плати най-вече България.

Защото ние (тоест Радев) отворихме портите от Турция към Европа, а руснаците ги тряснаха отгоре. Единственото възможно трасе остава Турски поток, т.нар. Балкански поток към Сърбия, Унгария, Австрия. Азерите и турците ни прекараха да отворим входа от Турция към България, за да могат те да изнасят в Украйна и Европа, вместо ние да го правим. Но руснаците сложиха финал на това намерение. С това потенциалните

възможности за ползване на договора с БОТАШ приключиха!

ДОРИ ЗА САМАТА ТУРЦИЯ. Защото единственото, което може да направи Турция, е да продава на нашия пазар. Стига се до абсурдната ситуация, за която винаги съм подчертавала, че е възможна: Турция и България да се състезават по едно трасе и един договор. Само за нашия пазар. С това уточнение, че ние сме назад с около 17 долара и 78 цента за мегаватчас още на старта. За 53 200 мегаватчаса на ден ние плащаме такса услуга по 9 долара и 65 цента, а можем да вкараме само 29 хиляди мегаватчаса. Което автоматично оскъпява разхода до 17 долара и 78 цента, разпределени върху възможното количество, което може да влезе в България.

За сравнение (за обща култура на аудиторията), разходите по въпросния вертикален газов коридор, тоест да се мине през четирите оператора (Гърция, България, Румъния и Украйна), са общо около девет евро и половина (без отстъпката, която готвеха за Украйна, за да може да си напълни газовите хранилища). А ние плащаме 9 долара и 65 цента такса услуга за 53 200 мегаватчаса на ден на Турция без дори да имаме достъп до турската газова мрежа.

Парадокс, а?

Математиката и географията на Радев са малко сбъркани! В края на деня България както винаги яде бой, изяжда и торбата със сол, плаща си, и накрая даже и другото отнася... „Булгаргаз“ може да се освободи от този договор, като плати цялата сума, около 2 млрд. и половина долара, за целия период, неустойка. Късаме веригите и получаваме свободата. Обаче по Тристранния протокол капацитетът си остава. „Булгартрансгаз“ и БОТАШ вече имат споразумение за междусистемна свързаност. Тоест „Булгартрансгаз“ ще пусне на търг целия капацитет, както този на „Булгаргаз“, така и този, който сега принадлежи на турците. И тогава Турция може спокойно да вземе целия капацитет от 106 хиляди 400 мегаватчаса на ден. В резултат

„Булгаргаз“ няма да има нито един клиент повече!

Защото като отпадне договора с БОТАШ, ние не отнемаме на турците правата за достъп до българската система чрез осигурения капацитет. Тръбата няма как да се затапи отново! Въпреки това, никой от създателите на това некадърно управленско упражнение в газовия сектор на България – щета за над 4 млрд. лева, загуба на газовия пазар и въвеждане на държавата в енергийна зависимост от мощната ни съседка Турция – НЕ ПОНАСЯ ОТГОВОРНОСТ, прокуратурата се помайва, ДАНС се занимават с политическите ни вътрешности и партийни поръчки, деници и синабовци получават заплати за добро разрушаване, Роската си плава с катамарана, Радев си прави партийка и пр.

Антиселекцията е смъртоносна в България, тя е политическа чума, тя ни финализира. За да се промени нещо към по-добро, трябва първо да се разруши механизмът на антиселекцията...

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg