„Веригата за нанасяне на удари“ на Русия – тоест процесът от откриването на целта до нейното поразяване – сега е станала значително по-бърза, отколкото беше в началото на пълномащабната война в Украйна, благодарение на усъвършенстването на разузнавателните средства, и НАТО трябва да реагира адекватно на това, пише Business Insider.

Според Федерико Борсари, научен сътрудник в Центъра за европейски политически анализи в САЩ, който изследва военни технологии и иновации, руснаците бързо се адаптират. В доклада си той посочва, че Русия изпреварва Запада по темпове на производство на артилерия, което създава реална заплаха: в случай на нападение НАТО ще трябва да сдържа противник, който има превъзходство в огневата мощ на бойното поле, подсилено от флот от разузнавателни дронове, координиращи ударите.

Борсари отбелязва, че в началото на инвазията една от най-сериозните проблеми за Русия е била твърде бавната скорост на преход от откриването на цел до откриване на огън. За поразяване с косвени средства като артилерия и миномети са били нужни часове, а за изстрелване на крилати ракети – още повече време. По думите на експерта, руските удари понякога са се забавяли с до четири часа, което ги е правело неефективни срещу украински подразделения, които за това време са успявали да сменят позиции.

Изданието пише, че по онова време руският разузнавателно-ударен комплекс е разчитал прекомерно на остарели спътници и ограничен брой безпилотници, които не са могли да поддържат ритъма на бойните действия. Русия е използвала разузнавателни БПЛА като „Орлан-10“ и „Форпост“, но тези системи са били твърде малко за ефективна подкрепа на бойните операции.

В резултат на това изборът на цели е страдал: понякога руските войски са използвали тактически ракети срещу незначителни групи украинска пехота, докато големи обекти като авиобази са били обстрелвани само с няколко крилати ракети.

Друга сериозна слабост на Русия са били остарелите и прекалено тромави командни системи, наследени от съветската епоха – централизирани, прекалено йерархични и мудни при вземане на решения. Според BI, дори когато войските са получавали навреме разузнавателни данни за удар, е било нужно време за одобрение от висшите нива на командването.

РФ бързо се усъвършенства

Сега Русия използва широк спектър от тактически безпилотници за откриване на цели в Украйна, буквално запълвайки въздушното пространство със стотици наблюдателни системи на различни височини, пише изданието. Понякога тези разузнавателни средства работят координирано, предоставяйки на командирите различни ъгли за наблюдение на една и съща цел.

С началото на масовото производство на дронове в Русия този ресурс, който в началото на войната е бил дефицитен, бързо се е превърнал в основа на руското разузнаване. Изданието припомня, че през 2023 г. руските медии съобщиха, че доставките на дронове „Орлан“ са нараснали повече от 50 пъти.

Същевременно недостатъчната мощ на украинската противовъздушна отбрана е дала на Русия повече свобода за използване на големи разузнавателни БПЛА, което ѝ е позволило да събира разузнавателни данни за украинските операции в тила и да нанася ефективни удари.

Благодарение на безпилотниците, които осигуряват по-добра видимост на бойното поле, Русия започна активно да използва балистически ракети с малък обсег „Искандер-М“ и управляеми авиационни бомби с голяма разрушителна сила за прецизни удари по важни цели в украинския тил. А недостигът на артилерийски боеприпаси през 2023 г. принуди Русия да премине от масирани артилерийски обстрели към прецизни удари с висока точност.

Какво трябва да правят НАТО и Западът

В тази връзка Борсари подчертава, че силите на НАТО, които се готвят за възможен конфликт с Русия, трябва още повече да се съсредоточат върху обучението на войските да воюват на малки групи, за да намалят риска от удари.

„От началото на пълномащабната инвазия НАТО обръща специално внимание на необходимостта от създаване на по-разпръснати и динамични сили“, казва Борсари.

Директорът на британската консултантска компания Calibre Defence Съм Кренни-Еванс също посочва, че „НАТО трябва да се подготви за това, че Русия вече е по-опитна и способна да води война с висока точност“.

„Наличните данни показват, че Русия се отдалечава от съветската доктрина за контрабатарейната борба и преминава към по-точен, смъртоносен и мащабен модел на водене на война“, отбелязва той.

Според Борсари един от приоритетните стъпки трябва да бъде удар със санкции срещу производствените възможности на Русия, особено по отношение на производството на високотехнологични безпилотници и прецизно оръжие, тъй като тези производства до голяма степен зависят от чуждестранни компоненти.

„Западните санкции до известна степен забавиха доставките на компоненти за това производство. Това ще се отрази на способността на Русия да мащабира и поддържа стабилно тези усилия“, допълва Борсари.

Заплахата от нападение на РФ срещу НАТО

Както вече съобщи УНИАН, наскоро германският историк, професор от Потсдамския университет Зенке Найтцел предположи, че следващото лято може да бъде последното мирно лято в Европа. Според него нападение на Русия срещу Литва е възможно още тази есен. Той обясни опасенията си с това, че „ситуацията в сферата на сигурността в света се промени“ заради руския диктатор Владимир Путин, както и поради политиката на американския президент Доналд Тръмп.

Наскоро в Германия политици остро разкритикуваха „мирния план“ на Доналд Тръмп, като заявиха, че той ще насърчи Русия да напада други страни. „Това ще бъде стимул за деспотите по целия свят да използват войни, за да отклоняват вниманието от вътрешните си проблеми. И това ще предизвика вълни от бежанци, от които особено ще пострада Германия“, предупреди Юрген Гардт, представител на ХДС/ХСС по външната политика.

На 25 април руски хеликоптер навлезе във въздушното пространство на Полша над териториалните ѝ води в Балтийско море. Полските въоръжени сили заявиха, че силите и средствата за противовъздушна отбрана са били в постоянна готовност да гарантират сигурността на въздушното пространство, и предположиха, че „характерът на инцидента показва, че Русия проверява готовността на нашите системи за ПВО“.