The Telegraph: Русия се дави в нефтена криза, Путин може да отиде ва-банк

Владимир Путин се оказва в най-трудното положение от годините на своето управление – икономическата война изтощава Русия по-бързо, отколкото армията ѝ успява да постигне успехи на фронта. Лятната офанзива, която Кремъл смяташе за преломна, се провали: Русия губеше около 800 войници дневно, без да напредне и крачка, пише редакторът на отдела за световна икономика на The Telegraph Амброуз Евънс-Притчард.

„Руснаците продължават да атакуват с дронове, но не постигат нито една стратегическа цел“, заяви бившият министър на отбраната на Украйна Андрей Загороднюк.

Украинските дронове достигат сърцето на Русия

Серия точни украински удари по нефтопреработвателните заводи на практика парализира значителна част от енергийния сектор на РФ. Според данни на „Нафтогаз“ 38% от основните мощности за преработка на нефт в страната не работят.

Най-дълбокият удар бе нанесен тази седмица – украински дрон порази Антипинския НПЗ в Западен Сибир, на две хиляди километра от фронтовата линия.

„Русия не може да защити тези активи. Това шокира мнозина, защото не вярваха, че Украйна е способна на толкова дълбоки удари“, подчерта Загороднюк.

Заради разрушените заводи Русия е принудена да внася гориво от Китай, Корея и Беларус. В същото време 20 региона на страната въведоха нормировано снабдяване с гориво, а бензиностанциите ограничават продажбата на бензин до 30 литра.

Нефтеният сектор – някога основният източник на бюджетни приходи – изпадна в криза: добивът спадна до 9 млн. барела на ден, а приходите от износ се сринаха до най-ниското ниво от три години – 546 млн. евро дневно.

Анализатори от Goldman Sachs прогнозират, че спадът в цените на нефта може да свие добива още повече – до 7,5 млн. барела на ден. За Кремъл това означава намаляване на валутните постъпления и фискален колапс.

С нарастването на бюджетния дефицит Русия прибягва до отчаяни мерки. В Кремъл дори обсъждат въвеждането на „данък върху паразитизма“ – за тези, които не работят. Междувременно банките са принудени да кредитират военнопромишления комплекс, което само ускорява финансовата криза.

Въпреки провалите на фронта, военната икономика на Русия все още работи на пълни обороти, и анализаторите се опасяват, че Путин може да отиде ва-банк, за да избегне поражение.

„Той винаги вдига залозите, когато нещата вървят зле. Вероятността от разширяване на войната в Европа сега е изключително висока“, предупреждава Загороднюк.

Сред потенциалните цели се споменават Молдова, Сувалският коридор или дори естонският град Нарва, където мнозинството от населението са етнически руснаци.

Допълнителна заплаха представлява възможният неписан пакт между Москва и Пекин. По думите на източници от службите за сигурност, Си Дзинпин подкрепя Русия, за да не позволи на САЩ напълно да се съсредоточат върху Китай.

„На Пекин му е изгодно Русия да остане във войната“, открито заяви министърът на външните работи на КНР Ван И по време на среща с представители на ЕС през юли.

Загороднюк сравнява настоящата ситуация с Кримската война от XIX век, когато Русия губи не заради военно поражение, а заради икономическо изтощение. Тогава цар Николай I също надценява силите си и в крайна сметка е принуден да приеме унизителни условия за капитулация.

Загороднюк обобщава: „Часовникът за Путин тиктака. И именно този обрат прави настоящия момент най-опасния за Европа от десетилетия насам.“