Държавната дума прие на първо четене поправка в закона „За отбраната“, която позволява на президента на Русия да разпорежда изпращането на войски в други държави с цел „защита“ на руски граждани, задържани в чужбина по решения на международни или национални съдилища. Експерти определят инициативата като „акт на сплашване“ и отбелязват, че тя наподобява американския Закон за защита на военнослужещите, неофициално наричан „закона за нахлуване в Хага“.

Силова защита срещу преследване зад граница

Заместник-министърът на отбраната Анна Цивилева заяви пред депутатите, че проектът е разработен по решение на руския президент с цел защита на гражданите на страната от наказателно и друго преследване в чужбина. Законопроектът беше одобрен единодушно на първо четене, като разглеждането му продължи по-малко от пет минути.

Поправките в законите „За гражданството“ и „За отбраната“ бяха внесени от правителството на 19 март. Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин посочи, че целта е засилване на защитата на правата на руските граждани от действия на „недружелюбни чужди държави“ и от неправомерни посегателства върху свободите им зад граница.

В закона „За гражданството“ се добавя разпоредба, че руските власти предприемат необходимите мерки за защита на граждани, които са арестувани, задържани или преследвани в чужбина.

Какви точно могат да бъдат тези мерки се уточнява чрез измененията в закона „За отбраната“. В него вече съществува норма, позволяваща на президента да използва въоръжените сили извън тяхното пряко предназначение, но без конкретно изброяване на случаите. Новата поправка предвижда, че държавният глава ще може да изпраща войски „включително“ извън страната за защита на преследвани руски граждани.

Според текста на законопроекта подобна силова защита ще се прилага не към всички задържани в чужбина руснаци, а само към тези, срещу които има производства в международни съдилища или в национални съдилища, „упълномощени“ от други държави.

Какво точно означава това „упълномощени“, не е разяснено. „Това е изключително разтеглива и неясна формулировка“, коментира пред Би Би Си международният юрист от Кьолнския университет Глеб Богуш.

Международното право допуска употреба на сила единствено в рамките на самоотбрана при въоръжено нападение, напомня друг специалист по международно право – Григорий Вайпан, включен в руския регистър на „чуждестранните агенти“.

По думите му Русия вече разполага с легитимни механизми за защита на свои граждани, подложени на съдебно преследване в чужбина, които са регламентирани в консулския устав.

По образец на „закона за нахлуване в Хага“

Според Богуш, както и при законодателството за „чуждестранните агенти“, руските депутати използват като модел американския Закон за защита на военнослужещите (American Service-Members' Protection Act).

Този акт е приет през 2002 г., малко преди нахлуването на САЩ в Ирак, и има за цел да предпази американските военнослужещи от преследване от Международния наказателен съд. В него се съдържа разпоредба, която дава право на президента на САЩ да използва „всички необходими и подходящи средства“ за освобождаване на американски граждани, задържани по искане на съда.

Законът позволява освобождаването и на граждани на съюзнически държави, които не признават юрисдикцията на съда, като Израел. Правозащитни организации го наричат „закона за нахлуване в Хага“, по името на града в Нидерландия, където се намира съдът.

По думите на Богуш, САЩ никога не са прилагали този закон, който на практика дава възможност за нарушаване на международното право. Подобни действия биха нарушили както принципа на ненамеса, така и забраната за използване на въоръжена сила.

Съществуват и други правни механизми за защита на граждани от незаконно преследване в чужбина, включително съдебни процедури. „Но властите в Русия и САЩ изхождат от това, че техните граждани са неприкосновени и се ползват с имунитет зад граница, докато в техните съдилища чужденците не разполагат с такъв“, подчертава експертът.

„Опит за обновяване на заплахите“

След като Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на руския президент Владимир Путин и на упълномощената по правата на детето Мария Львова-Белова за незаконно извеждане на деца от Украйна, руските власти вече въведоха ответни законодателни мерки, но те бяха насочени основно към вътрешни репресии срещу сътрудничество със съда.

Новият законопроект представлява допълнителен инструмент за сплашване на други държави, смята Вайпан. „От 2023 г. насам руски официални лица заплашват с военен отговор всяка държава, която се опита да арестува Путин. Сега очевидно тези заплахи се актуализират“, казва той.

Според него инициативата е свързана с опитите за търсене на отговорност от руски длъжностни лица, включително президента, за международни престъпления по време на войната срещу Украйна. Самата заплаха за използване на сила обаче също представлява нарушение на международното право.

Експертите допускат, че подобни предупреждения са насочени не само към Международния наказателен съд, но и към създаването на специален трибунал за агресията срещу Украйна, за който Съветът на Европа вече е отпуснал 10 милиона евро.

Както отбелязва Би Би Си, национални съдилища също могат да разглеждат дела за военни престъпления, извършени в други държави, въз основа на принципа на универсалната юрисдикция. Така например във Финландия бивш командир от групировката „Русич“ Ян Петровски беше осъден на доживотен затвор за военни престъпления в Донбас през 2014–2015 г. Русия изрази възмущение от при