Русия се връща към една от най-необичайните и рискови практики от разпада на СССР – външнотърговски бартер. Докато приходите от петрол се сриват, валутните резерви се топят, а достъпът до международната финансова система се свива, Москва въвежда официални инструкции за сделки стока-бартер, за да поддържа вноса на жизненоважни стоки.

Министерството на икономиката вече е публикувало официален 14-страничен наръчник, който учи компаниите как да структурират договори за обмен на стоки, как да заобикалят банковите канали и как да изчисляват стойностите на сделките чрез физически доставки, а не чрез парични плащания. Това не е импровизация, а систематичен опит да се съшият разпадащите се механизми на международната търговия на Русия, съобщават в своя публикация от Euromaidanpress .

Рязък спад на приходите от петрол: основният двигател на кризата

Руската икономика традиционно зависи от приходите от петрол и газ. Днес обаче това перо се превръща в основен източник на нестабилност.

През последните месеци износът през ключови пристанища като Приморск и Уст-Луга се е сринал:
– Приморск – от 9–10 танкера седмично до 3
– Уст-Луга – от 12–13 танкера до 7–8

Причината е комбинация от глобалния спад на цените и натиск върху незаконната „сенчеста“ флотилия, която Москва използва за заобикаляне на санкциите.

Urals продължава да се търгува с отстъпка над 20 долара спрямо Brent – разлика, която разяжда приходите.

Проблемът се задълбочава от продължаващия спад на азиатското търсене, особено от Китай, където индустриалното забавяне намалява нуждата от руски суров петрол. Това допълнително свива потенциалния пазар за Москва и засилва конкуренцията с други доставчици като Иран и Саудитска Арабия.

Резултатът: приходите от петрол и газ на Кремъл са с 35% надолу на годишна база и с над 20% по-ниски за първите 11 месеца на годината.

Санкции, блокирани банкови канали и отказ от рублата

Докато доларите и еврото намаляват, банки в Азия и Близкия изток стават все по-предпазливи.
Много от тях отказват да обработват плащания, свързани с Русия, заради опасението от вторични санкции.

Рублата вече не е приемлив инструмент за международни сделки – ограничената ѝ конвертируемост и рискът от блокиране на средства възпират партньори.

Част от чуждите банки започнаха да изискват по-високи гаранции или предварителни плащания от руски контрагенти, което на практика прави класическите трансакции още по-трудни и скъпи.

В резултат дори когато Русия иска да плати – често не може.

Бартер: отчаян, но практичен изход

На този фон бартерът се превръща в инструмент за оцеляване.
Поне осем документирани сделки вече заменят руска пшеница и лен за китайски автомобили и битова техника.

Механизмът е примитивен, по-бавен и по-малко ефективен, но има три стратегически предимства:

1. Не се използват парични преводи, избягвайки банкови рискове.
2. Партньорите не трябва да държат рубли.
3. Руските компании могат да запазят критични доставки – от машини до електроника.

Този модел обаче поставя Русия в силно зависима позиция – цената на стоките често се определя от партньорите, а не от пазара. Китайските фирми, например, могат да диктуват условия, знаейки че Москва няма алтернативи.

С други думи бартерът осигурява краткосрочно решение, но излага страната на икономическа експлоатация.

Симптом за дълбока изолация от глобалната финансова система

Възраждането на бартерната търговия не е знак за адаптивност, а за структурна слабост.
Когато една икономика не може да използва традиционни финансови инструменти, тя неизбежно се връща към нископроизводителни механизми, които увеличават разходите, удължават сроковете, намаляват прозрачността и отслабват позицията в международните преговори.

Това връщане към бартер е и индикатор за по-дълбок процес – ускорена „азиатизация“ на руската външна търговия, при която Москва става зависима от ограничен брой партньори, предимно Китай, Турция и няколко държави от Глобалния юг. Тази зависимост създава стратегически рискове, сравними с онези в началото на 90-те години.

Ако тенденциите продължат, Русия ще бъде принудена да увеличава бартерните сделки, да преминава към непрозрачни платежни механизми и да разчита все повече на партньори, които имат силен лост върху нейната икономика.

Това е регрес към по-ниско ниво на глобална интеграция, което прави търговията по-скъпа, намалява конкурентоспособността, ограничава възможностите за нови инвестиции неминуемо водейки до увеличаване риска от финансова ерозия.

За световния бизнес това е сигнал, че руската икономика навлиза в нова фаза – фаза на продължителна нестабилност и ограничени възможности.