Крисчън Едуардс, CNN

Пристигането на американски войници за учение за мироопазващи сили в Армения разгневи руското правителство, което от десетилетия действа като единствен гарант за сигурността на бившата съветска република. В 10-дневното учение „Eagle Partner“, което започна в понеделник, участват 85 американски и 175 арменски войници и има за цел да подготви арменците за участие в международни мироопазващи мисии. Учението, макар и малко по мащаб, е последното от поредица от това, което външното министерство на Русия определи като „неприятелски действия“, предприети от неговия традиционен съюзник. Наскоро Армения изпрати хуманитарна помощ на Украйна за първи път и нейният парламент е готов да ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд – което означава, че ще бъде задължена да арестува руския президент Владимир Путин, ако той стъпи в страната, което Русия има отдавна разглеждан като собствен заден двор.

Флиртът на Армения с нови международни партньори е подтикнат от нейното разочарование, че Русия не е в състояние или не желае да я защити срещу това, което вижда като агресия от съседен Азербайджан, и повдига въпроси относно способността на Русия да запази властта си върху страни и конфликти в бившия съветска империя. Арменският президент Никол Пашинян каза, че страната му започва да вкусва „горчивите плодове“ на „стратегическата грешка“ да се довери на Русия почти изключителната отговорност за отбраната на страната му. „Архитектурата за сигурност на Армения е 99,999% свързана с Русия“, каза той пред италианския вестник La Repubblica по-рано този месец. „Но днес виждаме, че самата Русия има нужда от оръжия... Дори и да желае, Руската федерация не може да задоволи нуждите на Армения.“ Откакто Пашинян дойде на власт през 2018 г. на фона на „Кадифената революция“ в Армения – изблик на гняв срещу продължаващата корупция и кронизма в бившата съветска република – неговата страна е изправена пред нарастващо напрежение с Азербайджан.

Най-ожесточената точка на възпламеняване е Нагорни Карабах, регион без излаз на море в Кавказките планини, който е причина за две войни между съседите през последните три десетилетия, последната през 2020 г. Нагорни Карабах е международно признат като част от Азербайджан, но неговият жителите са предимно етнически арменци. 44-дневният конфликт през есента на 2020 г. разкри военната малоценност на Армения. Азербайджан, въоръжен с безпилотни самолети и изтребители F-16, предоставени от Турция, спечели съкрушителна победа, претендирайки за около една трета от територията на Нагорни Карабах, атакувайки Армения. Русия помогна за прекратяване на войната чрез преговори за прекратяване на огъня. Споразумението предвиждаше около 2000 руски миротворци да бъдат разположени в Нагорни Карабах, за да охраняват коридора Лачин, единственият път, свързващ го с Армения.

Но руските миротворци не са попречили на азербайджанските войски да създадат военен контролно-пропускателен пункт по Лачинския коридор, предотвратявайки вноса на храна в анклава. Азербайджан отрече да е създавал блокада, докато Русия отхвърли обвиненията в бездействие. Неспособността или нежеланието на Русия да се намеси накара мнозина в правителството на Армения да се почувстват предадени, според Ваграм Тер-Матевосян, доцент по външна политика в Американския университет на Армения, базиран в столицата Ереван. „Армения инвестира 30 години от своята независимост – дори бих казал 200 години от новата си история – в твърдата вяра, че когато дойде времето и когато възникне необходимост, Русия ще изпълни стратегическите си задължения и ще защити Армения срещу всяка външна агресия. Това не се случи нито през 2020 г., нито през 2021 г., нито през 2022 г.“, каза той пред CNN.

Тази лоялност дойде с много разходи, причинени от самите нас. „Армения направи почти всичко и всичко, което Русия искаше през последните 30 години“, каза Тер-Матевосян, включително спря усилията си за европейска интеграция през 2013 г., след като Москва изрази недоволството си. Ереван очаква Москва да изпълни ангажиментите си за сигурност, които Русия претендира да предостави чрез Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), военен съюз на постсъветски държави, включително Армения. Но през последните години се появи следа от неспазени обещания, казват анализатори. „Русия не успя да изпълни обещанията си да осигури коридора Лачин... Русия не успя да достави оръжия, които Армения закупи от Русия, Русия не успя да ограничи експанзионистичното и агресивно поведение на Азербайджан срещу Армения“, каза Тер-Матевосян. В отговор, каза той, Армения смята, че няма друг избор, освен да разнообрази своя апарат за сигурност.

Нежелани последствия

Някои анализатори отдават неуспеха на Русия да спази условията на примирието, постигнато с нейното посредничество, на това, че е била разсеяна от пълномащабното си нахлуване в Украйна. Но Мари Дюмулен, директор на програмата за Разширена Европа към Европейския съвет за външни отношения, каза, че ситуацията е отчасти причинена от опитите на Русия да държи Армения и Азербайджан настрана едновременно – задача, станала невъзможна поради продължаващата агресия на Азербайджан, тя казах. „От войната през 2020 г. Русия беше много неохотна да избира между Армения и Азербайджан, което конкретно означаваше, че те избраха Азербайджан“, каза Дюмулен пред CNN. „Това е пасивно отношение. Но тази пасивност сама по себе си е много проазербайджанска позиция". Дюмулен също така посочи нарастващите връзки между Москва и Баку – стимулирани от личните отношения между Путин и дългогодишния президент на Азербайджан Илхам Алиев – които може би са дошли за сметка на Ереван. „Не мисля, че Пашинян е лидерът, който Путин харесва. Той е доведен на власт от революция. Той има този демократичен, реформаторски, антикорупционен дискурс. Алиев е много повече лидерът, с когото Путин може да се разбира“, каза Дюмулен. 

Отношенията между Путин и Пашинян не бяха подпомогнати от стъпките на Армения към присъединяване към Римския статут на МНС, което ще даде на Армения нов форум за изразяване на опасенията за правата на човека срещу Азербайджан. Армения подписа статута през 1999 г., но Конституционният съд постанови, че той нарушава конституцията на страната - решение, което отмени през март, проправяйки пътя за потенциална ратификация. Но в опитите си да укрепи сигурността си спрямо Азербайджан, Армения по невнимание нанесе язвителен удар на Русия. МНС има неизпълнена заповед за арест срещу Путин за предполагаема схема за депортиране на украински деца. „Моментът беше ужасен, но арменското правителство не е свършило лоша работа, като е обяснило ясно на своите руски партньори двете значения зад процеса на ратифициране на Римския статут“,  каза Тер-Матевосян. Последвалото обявяване на съвместни военни учения със САЩ влоши отношенията още повече. Русия извика арменския посланик в Москва миналата седмица за "трудни" разговори, съобщи Politico. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че ученията не „спомагат за укрепването на атмосферата на взаимно доверие в региона“. Но Тер-Матевосян предположи, че това разкрива параноя от страна на Москва.

„С реакцията си Русия придаде значение на това събитие, каквото не заслужава предвид мащаба и обхвата му. Това са около 260 души, въоръжени с пушки – не тежки оръжия – които се събират в Армения за девет до 10 дни, за да подобрят това, което те наричат „оперативна съвместимост на мироопазващите сили“, каза Тер-Матевосян, посочвайки рутинния характер на такива учения около свят. „Русия реагира прекалено, като постави под съмнение истинските цели на ученията и видя ръката на НАТО зад тях“, допълва той. 

„Размиване“ на руското влияние

Все още не е ясно дали усилията на Армения да създаде нови международни партньорства са мотивирани единствено от опитите й да укрепи сигурността си или тези опити представляват по-широк западен център. „Като малка държава, за Армения е доста рисковано да направи обратен завой, голям геополитически скок. Знаем какви са рисковете за това“, каза пред CNN Анна Оханян, експерт по руската външна политика и професор в Стоунхил Колидж в Масачузетс. "Вместо да се стреми да прекъсне изцяло връзките си с Русия, Армения просто „разрежда“ влиянието си", каза Оханян. Но макар предприетите досега стъпки да са скромни, те биха могли да насочат Армения по път, от който е трудно да се върне назад. „Ако Путин се събуди утре и внезапно започне да следва различни видове политики, предоставяйки някои конкретни гаранции за сигурност, не мисля, че външната политика на Армения ще се пренастрои“, каза Оханян. „Ако Русия осигури пълен спектър от сигурност за Армения, това би означавало много по-дълбока интеграция на Армения в руската неоимперска сфера, подобно на Беларус“, каза тя – съдба, която Кадифената революция в Армения даде знак, че „няма да приеме”.

Заседнала в средата?

Лидерите на Армения не са наясно с предстоящите предизвикателства. Говорейки пред La Repubblica, Пашинян каза, че се опасява, че Армения може да се окаже заклещена по средата, хваната между Русия и Запада. „Западните страни или експерти... квалифицират Армения като проруска страна. От друга страна, много кръгове в Русия смятат Армения или нейното правителство за… прозападни“, каза той. Неспособна да направи достатъчно, за да угоди на която и да е от страните, Армения може да рискува да отчужди и двете.

Мнозина в Ереван вече са започнали да се страхуват от потенциален руски укор. Русия контролира огромни части от икономиката на Армения, от телекомуникациите до енергетиката. Кремъл забрани вноса на млечни продукти от Армения през април – привидно след някои новооткрити опасения за здравето, но това, което Оханян предположи, е, че става въпрос за наказание за Ереван, обмисляйки ратификацията на МНС.

Или може да е нещо по-лошо. „Трябва да помним, че Русия има огромен разрушителен потенциал в региона“, каза Тер-Матевосян, имайки предвид голямата военна база на Русия северно от Ереван. За Тер-Матевосян сегашното арменско правителство, чиито „идеологически корени идват от... либералните западни ценности“, е използвало този „удобен момент“, за да приложи „някои от своите идеи, мисли и вярвания, които са поддържали в продължение на много години“. „Ще успеят ли или не? Времето ще покаже. Но каква ще бъде цената за тази промяна, тази диверсификация? Това е най-големият въпрос, който мнозина си задават в Армения.

Превод: Faktor.bg