Президентите на Русия и Беларус се срещнаха в петък миналата седмица, за да обсъдят задълбочаването на икономическите връзки между двете страни, които са близки съюзници. В същото време в Минск се засилват опасенията, че Москва иска в крайна сметка да подчини своя съсед, предаде БТА.

Срещата в Санкт Петербург беше втората за този месец между руския президент Владимир Путин и дългогодишния му колега от Беларус Александър Лукашенко. Поздравявайки Лукашенко в началото на преговорите в петък Путин заяви, че е постигнат известен напредък в уреждането на нерешените проблеми. Но руският министър на икономическото развитие Максим Орешкин каза след преговорите, че двете страни не са успели да намерят решение на ключови разногласия за петрола и газа.

Преговорите предизвикаха протести на опозицията в Беларус, където мнозина се опасяват, че по-тесните връзки с Русия може да отслабят независимостта на Беларус. Подобни опасения бяха подхранени от анексирането на украинския полуостров Крим от страна на Москва през 2014 г. и подкрепата на Русия за сепаратисткия бунт в Източна Украйна. Над 1000 протестиращи се събраха в петък в беларуската столица Минск, носейки плакати, на които пишеше "Първо Крим, после Беларус" и "Спрете анексията!"

Путин, който този месец отбелязва две десетилетия на власт, е сдържан по отношение на политическото си бъдеще след края на сегашния му мандат през 2024 година. В четвъртък той хитро се измъкна от прекия отговор на въпрос дали би могъл да удължи управлението си, като се прехвърли в нова управленска роля, заставайки начело на съюз между Русия и Беларус.
Тази идея притеснява някои жители на Беларус.

"Няма да позволим на Путин да стане президент на нова руско-беларуска държава през 2024 година. Никога няма да се върнем в империята", каза Павел Северинец, организатор на петъчния протест в Минск.

Полицията не се намеси в протичането на неразрешения протест, макар че обикновено беларуските власти разпръсват митингите на опозицията. "Лукашенко не иска да стане губернатор на руска провинция", заяви 20-годишният студент Пьотр Рудкевич, един от участниците в протеста.

През 1997 г. Русия и Беларус подписаха споразумение за създаване на съюз, което предвижда тесни политически, икономически и военни връзки, но не стига до създаване на обща държава.
Лукашенко, който управлява Беларус в продължение на повече от четвърт век и не е особено толерантен към инакомислието, разчита на евтината руска енергия и руските заеми, за да укрепва икономиката в съветски стил на своята страна.

Неотдавна Кремъл засили натиска над Беларус, повишавайки цените на енергията и намалявайки субсидиите. Руски представители казват, че Минск трябва да приеме по-близка икономическа интеграция, ако иска да получава по-ниски цени на руската енергия. Очевидно опитвайки се да получи отстъпки, в петък Лукашенко подчерта ролята на Беларус като военен съюзник на Русия и партньор в областта на сигурността - аргумент, който е използвал неведнъж в миналото, за да получи повече субсидии от Москва.

"Създадохме единно отбранително пространство и нашите служби за сигурност поддържат тесни контакти", каза Лукашенко на Путин в началото на преговорите. Но руският президент показа, че подобни тактики няма да свършат работа този път. Той казва, че Беларус не може да получава петрол и газ на цените, на които Русия ги продава на вътрешния си пазар, ако не приеме тясна координация на икономическите и финансовите си политики и създаване на междудържавни структури.

"Това е огромна задача и тя може да се извърши само ако има политическа воля от двете страни", каза Путин на годишната си пресконференция в четвъртък.