В една от последните си статии написах, че войната в Украйна е приключила, но никой не знае как да я прекрати. Това, което имах предвид, беше, че общите очертания на военните аспекти на войната са заключени и конфликтът е овладян. Войната беше започната от руснаците, които искаха да поемат контрола над Украйна, за да създадат буферна зона, която да попречи на Съединените щати и Украйна да застрашат Русия. Съединените щати се намесиха, като изпратиха оръжия в Украйна, за да блокират руското настъпление, което можеше да застраши НАТО и Западна Европа. Украинците искаха да попречат на руснаците да завземат каквато и да е територия от тяхната родина.

Войната беше част от поредица отбранителни ходове на Русия, Съединените щати и Украйна, като всеки от тях беше по-нападателен и опасен от предишния. Руският напън не успя да сломи украинците и американците. Техните отбранителни способности, съчетани със страха им от поражение, притъпиха руското настъпление. Страхът на руснаците им попречи да се откажат от постоянните си усилия да нарушат защитните механизми на противника.

Според мен руснаците не пречупват враговете си. В същото време украинците няма да успеят да сломят руснаците, отчасти защото невероятността на успеха ще ограничи всяка атака и защото Съединените щати, успели да блокират заплахите за своите интереси не са достатъчно волеви да поддържат битката. Изглежда, че това налага крайния изход за всички страни, но въпросът е по-сложен.

Всяко споразумение, което не произтича от пълното поражение на едната страна, би трябвало да се занимава с първопричината за войната, а именно страха на Русия от бъдещо нападение. Русия ще трябва да бъде подтикната към споразумение както чрез осъзнаване на невероятността на военния успех, така и чрез известно намаляване на чувството ѝ за уязвимост чрез анексирането на значителна част от Украйна, но далеч не цялата. Проблемът за Украйна е, че подобно споразумение може да послужи само като интермедия, докато Русия поднови силите си и възобнови нападението. Украйна не може да бъде сигурна във военната подкрепа на САЩ на по-късен етап и поради това ще бъде изправена пред трудна отбранителна ситуация.

При война, която завършва без пълно поражение на едната страна, опасенията са, че всяко споразумение ще бъде просто прелюдия към нов конфликт и поражение по пътя. Руската гледна точка е, че всяко отстъпване на земя би било недостатъчно. Украинците се опасяват, че отстъпването на земя би направило Русия много по-опасна, а американците биха се страхували от безкрайна война, която да предизвика вътрешна съпротива и уязвимост към други заплахи.

При анализите на това, което изглежда безнадеждно, трябва да се вземат предвид невоенните нужди на Русия. Съветският съюз беше обеднял и военните му позиции не бяха толкова силни, колкото мнозина смятаха. Падането му остави Русия в подобно положение. Нямаше радикално решение. Русия трябваше да коригира това положение в момент, когато военната ѝ слабост е още по-ясна.

Опитах се да покажа, че войната е приключила - в смисъл, че никой не е в състояние да постигне целта си - но че същевременно постигането на устойчиво мирно споразумение е изключително трудно. Ако Съединените щати следват модела от Втората световна война, при който вместо да изискват капитулация, което е невъзможно за Москва, се съсредоточават върху отношения, основани на възстановяването, а не на унищожаването на Русия, те биха могли да се оттеглят от една приключила война. При това положение руснаците биха могли да преследват своя икономически интерес: развитие на икономика, която да ги постави в челните редици на нациите.

Русия разполага с ценни природни ресурси като работна сила, която се нуждае от обучение, и промишлени предприятия, които се нуждаят от възстановяване. Това няма да бъде правителствен проект, който не би могъл да бъде насърчен, а инвестиционна възможност. Правителството на САЩ не е създало Toyota или Daimler-Benz. Стратегията хуманизира враговете-варвари.

В никакъв случай не съм пацифист, нито пък се отдавам на сърцераздирателни фантазии. Това, което правя е да се изправя пред факта, че Съединените щати са въвлечени във война, която няма да се подчини на здравия разум поради основателните страхове на всички страни. И се връщам към уроците от Втората световна война и начините, по които САЩ се отнасяха към победените си врагове. Русия не е победена и има силата да продължи войната, дори и да не спечели. Това не е в интерес на Америка, но превръщането на Русия от несигурен враг в инвестиционна възможност би било в неин интерес. И, разбира се, американските войски засега ще останат в Европа, ако се наложи.

В това няма нищо идеалистично. Това е просто начинът, по който обикновено завършват американските войни. Затова е замислено като решение в национален интерес. Не е сигурно дали то ще бъде последвано или някой ще се съгласи, но въпросът е: колко години си струва една война в безизходица, пише Джордж Фридман в коментар за "Геополитикъл фючърс", предоставен от БГНЕС