Андрей Окун, Каспаров.Ру

Двеста шестдесет и седем дни продължава войната в Украйна. През това време руските власти не успяха ясно и разумно да обяснят защо са решили да разрушат мира в страна, чиито жители доскоро бяха наричани братя.

Несъстоятелни са крясъците за "защита на Родината", защото никой не е нападнал Русия, за да я защитаваме. Писна ми да слушам и за агресивните страни от НАТО. В продължение на десетилетия руският елит успешно търгуваше с тях, развиваше общ бизнес с удоволствие, прехвърляше семействата си да живеят в Европа, а след това внезапно започна битка на живот и смърт.

„Денацификация“ и подобни трудни за произнасяне думи са неприемливи, защото самата власт отдавна се е отказала от тях. Имаше и още един наратив: „Ние своите не изоставяме”, които звучат смехотворно за жителите на Херсон. Ние всъщност девет месеца не можахме правилно да определим целите на „специалната операция“. Както се казва - самураят няма цел, има само път.

Това, което видяхме през тези ужасни и кървави месеци, този път се оказа наистина безсмислено. Всъщност вече не е необходимо обяснение. За нас сега е важно войната да продължи просто заради самата война.

Политическото ръководство на Русия вече се намира в такова състояние, в което вече не е възможно да се измъкне от кашата, която забърка, колкото и да му се иска. Първо защото то практически няма нищо, а не може да се върнеш у дома без трофей, няма да бъде разбрано от своите. Второ защото няма да позволи на "украинските партньори", които иззеха инициативата, да направят на пух и прах всички желания на кремълските старейшини.

Войната продължава, защото, колкото и да е странно, тя се превърна в основната опора, на която продължава да се крепи властта и режима на Путин. Русия е принудена да продължи да воюва, защото не може да измисли нищо по-умно. Държавата, която подобно на въжеиграч без застраховка, жунглира над пропастта. А войната се е превърнала в опорна точка не нейното временно равновесие, всяко отклонение от която води до падане в бездната.

Превод: Faktor.bg