Преди 107 години, на днешната дата отряд от кораби, в състав: крайцерът „Память Меркурия” и ескадрените миноносци „Громкий” и „Счастливьш” подлагат Балчик на разрушителна бомбардировка. От септември същата година това е третото руско нападение. През септември с.г., единствено военноморската авиация дава отпор на противника, то през декември неприятелските кораби трябва да преодоляват противодействието на разположената източно от града двуоръдейна 100-мм брегова батарея. Неин командир е капитан Георги Радков, офицер с голям боен опит, натрупан в три последователни войни, в сражения с турци, гърци и сърби. В 8 ч и 23 мин корабите на противника откриват залпов огън срещу Балчик. Две минути по-късно бреговата батарея им отговаря, започвайки неравен артилерийски двубой с руския крайцер, припомня populiarnaistoria.blogspot.bg. 

Превъзходството на неприятеля е огромно. За една минута артилерията от главния калибър на крайцера (шестнайсет 152-мм оръдия, от които 10 могат да водят огън едновременно по една цел) изстрелва залпове с общо тегло 3 т и 63 кг. За същото време главната артилерия на двата есминеца, съпровождащи „Память Меркурия” (общо шест 102-мм оръдия), изстрелва залпове с общо тегло 1 т и 692 кг. Залпът, който изстрелва батареята за една минута, е с тегло 44 кг. Следователно по огнева производителност противникът я превъзхожда над 100 пъти! В боя, продължил час и половина, батареята засипва с огън българския неприятеля в продължение на 67 минути. За това време нашите защитници изстрелват 186 снаряда. Крайцерът „Память Меркурия” е улучен няколко пъти, като едно от попаденията взривява кърмата му. Той е атакуван и бомбардиран успешно и от морската авиация (от германски и български летци), след което противникът е принуден да се оттегли. В отблъскването му участва и единствената ни подводница UB-18.

Проведената военна операция не е тактически или стратегически ход, а

наказателна мярка,

породена от безсилието за водене на успешни военни действия срещу България. При това този акт се провежда, след като на 12 декември 1916 г. държавите от 4-рния съюз едностранно са направили официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа и е връчена колективна нота на чуждестранните дипломатически представители. Русия излиза с официално комюнике, в което оправдава действията си в тази тилова зона, като изтъква, че основната цел е да се разрушат българската мелница, складовете и пристанището. Според комюникето, това е предизвикано от военна целесъобразност, като се унищожават обекти, обезпечаващи продоволствието на армията. С този документ се цели да се прикрие истината, че тези обекти са разрушени още през септември, както и това, че бомбардировката и разрушаването на града е наказателна мярка, предизвикана от широкото обществено недоволство в Русия от поражението на Добруджанския фронт, поради неуспешните военни действия срещу България. С този документ се цели да се изключи всякаква аргументирана юридическа реакция от българска страна.

Макар Балчик да е освободен от България през септември 1916 г., съгласно Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. Южна Добруджа юридически принадлежи на Румъния. Поради тази причина българското правителство не може да изрази официален протест или да използва като инструмент международното право и да осъди този акт на Русия. Не е създадена и анкетна комисия, която да разгледа случая обстойно.

По време на тоталитарното комунистическо управление в България, заради „братските“ отношения със СССР и Румъния, историческите факти от времето на Първата световна война са манипулирани или премълчавани. Участието на България във войната срещу Румъния, Русия и Сърбия на Северния фронт (Добруджанския фронт) не са изследвани, нямат популярността, която заслужават и са бяло петно във военната история на България.

Днес в морската градина на Балчик е издигнат паметник, който напомня за руското варварство и коварната им любов към България.