2025 година си отиде без официални доставки на нови изтребители Су-57 на руските Въздушно-космически сили (ВАС). Това беше истински студен душ за Москва, която е свикнала да се „хвали“ пред своите опоненти. 

Проблемите в производството на самолета са известни отдавна, но доскоро руснаците все още имаха надежди, че Су-57 ще бъде сложен „под елхата“ - обикновено така руските военни получават нови самолети. 

Партидите бяха малки и се състоеха от няколко екземпляра. През 2025 г. традицията беше прекъсната - дори това не се случи.

Производство на Су-57 има дълга история. Производството на самолета започва през 2019 г., а предаването на първия сериен модел на въоръжените сили на Русия е обявено в края на 2020 година.  
Изтребителите са предадени на руските сили през 2021, 2022, 2023 и 2024 г. Последната официална доставка на Су-57 на руската армия се е състояла през декември миналата година. 

През пролетта бяха публикувани снимки на два изтребителя Су-57 на руските ВВС, направени на летището Толмачево в Новосибирск в началото на април 2025 г. Те имаха бордови номера „25 червен“ (регистрационен номер RF-81796) и „26 червен“ (регистрационен номер RF-81797).

Тези снимки породиха спекулации за нови самолети, за които се твърди, че са летели от самолетния завод в Комсомолск на Амур до европейската част на Руската федерация (с междинно кацане в Толмачево). 

Към днешна дата това предположение не може да бъде нито потвърдено, нито отречено. Дори и това наистина да са нови самолети, спадът в обемите на доставките е много голям - обикновено са доставяни по няколко партиди Су-57 годишно. 

Един от основните въпроси може да се формулира така: колко изтребителя са получили руснаците през годините? 

Въз основа на отворени данни може да се предположи, че до началото на 2024 г. руснаците са построили 22 серийни Су-57 по договор от 2019 г. Като се вземат предвид партидите, предадени през предходната година, сега те разполагат с около 30 серийни изтребителя.

Според някои източници броят на построените Су-57 са значително повече, но тази цифра включва и съответните прототипи. 

С други думи, тук има известна манипулация, защото това не са бойни самолети, а тестови модели с различни комплекти оборудване. Поне някои от тях са много далеч от серийните модели на оригиналния Су-57.

Министерството на отбраната на Кремъл се надяваше да получи 76 производствени машини до 2028 г. Сега това изглежда почти като фантазия, въпреки че, например, САЩ и Китай вече строят стотици изтребители от пето поколение. 

Към днешна дата там са построени над 1200 самолета F-35, и над 300 от китайските Chengdu J-20. Предстои масово производство на друг „стелт“ - J-35 на китайската Shenyang Aircraft Corporation.

Какво реално обаче се случва с руските Су-57. 

Накратко, можем да откроим няколко технически проблема с този боен самолет: 

• спазване на изискванията за ниска видимост;
• липса на стандартен двигател „втори етап“;
• ниско (по стандартите на петото поколение) качество на сглобяване;
• концептуално остаряло средство за унищожение. 

Въпреки депресиращата картина (за Руската федерация) на пръв поглед тези недостатъци не са абсолютно критични. Почти всички те могат да бъдат коригирани, което руснаците вече частично са направили. В този смисъл проектът с произвоството на изтребител Су-57 не може да се счита за провал в пълния смисъл на думата. По-скоро това е самолет с голям брой недостатъци. Той далеч не е най-лошият, който Русия би могла да създаде.  
Следователно е малко вероятно спирането (или преустановяването) на доставките да е свързано с техническите недостатъци на самолета. Проблемът, очевидно, се крие другаде. И колкото и да е странно, липсата на нови Су-57 може да е причинена от ситуацията на международния авиационен пазар.

Експерти спекулират, че Москва вероятно няма практическа нужда от Су-57 в контекста на войната срещу Украйна. Нейните генерали не се нуждаят от малък самолет, който не е в състояние да повлияе на хода на военните действия. Да не говорим за репутационните рискове, които загубата дори на един такъв изтребител носи със себе си. 
В този контекст възниква и въпросът: има ли скандалният проект за Су-57 бъдеще? 
Какъвто и да е случаят, ситуацията е далеч от „нормална“. Държава, която се стреми да бъде регионална суперсила, трябва да има способността да произвежда самолети за себе си и своите съюзници. 

Русия може да направи това, но само когато става въпрос за морално остарели самолети от четвърто поколение, като гореспоменатите Су-34 и Су-35, които всъщност са просто модернизирана версия на съветския Су-27. 

Независимо дали предположението за преориентация на производството на Су-57 към външния пазар е вярно, едно е ясно - производството на този изтребител е изправено пред огромни трудности. Предизвикателствата са много, но експертите обикновено посочват няколко от тях. 

„Ако говорим за ключовите ограничения и предизвикателства пред производството на Су-57, основният фактор е критичната зависимост от западни компоненти“, казва Богдан Долинце. „Говорим както за самите компоненти – електроника, чипове и т.н. – така и за средствата за производство. Това са съответните компоненти за западни машини и оборудване, използвани в производството на този самолет.“
Така че можем ли да говорим за крах на програмата? Вероятно не бива да бързаме с подобни заключения. Най-вероятно в бъдеще ще видим както експортни Су-57, така и машини, които ще отидат в руските Въздушно-космически сили. 

В същото време броят им ще бъде такъв, че няма да позволи да говорим за преход на руските ВВС към пето поколение. Това ще се случи само ако руснаците започнат масово да купуват китайски самолети, като например J-35.

Източник: Униан

Превод: Faktor.bg